Самоедът, наречен още арктически шпиц, е куче с многовековна история. Легендата разказва, че заради увеличението на числеността на населението на Иранското плато, силните племена изтласквали по-слабите все по на север, (още…)

Описание
Померанският шпиц се отличава с компактно телосложение, квадратен формат и издържани пропорции. Муцуната и главата като цяло наподобяват тези на лисица, черепът е леко заоблен. Ушите са неголеми, поставени на неголямо разстояние едно от друго. Тялото е късо, с дълбоки гърди и заоблени ребра. (още…)

Шпицовете са една от най-древните породи кучета, ако не и най-древната. Кеесхондът се отнася именно към тях. Той най-малко е бил подложен на изкуствен отбор и като цяло е съхранил естествения облик. Вероятно на външен вид е най-близък до родоначалника на тази порода. (още…)

Описание
Японският шпиц има класическия облик на северно куче, толкова любим на много кучевъди. Пухкава бяла козина, дълга и гъста, стърчаща и сякаш излъчваща топлина. Опашката, както и при другите северни кучета, е завита като на кравай на гърба. (още…)

Описание

Добре сложен, почти квадратен формат, подвижен и винаги нащрек, немският шпиц е покрит с пищна козина, която обаче не скрива чертите на кучето. Тялото е набито, с добре развити гърди. Връхния косъм е гъст, дълъг, твърд на допир и повдигнат от доста по-мекото и гъсто подкосмие. Окраската на немския шпиц е предимно непрекъсната – черна, оранжева, кафява, зонарно-сива (вълча) или бяла, но се срещат и двуцветни шпицове. Височината в холката на миниатюрния шпиц е 23-28 см и тегло 4-5 кг, на средния е 29-35,5 см и тегло 6-7 кг, а на големия шпиц е 40-50 см и тегло до 25 кг. (още…)