Санбернарът е мощно, здраво, с пропорционално телосложение едро куче, с добре развита мускулатура и с много изразителна осанка. То има внушителна и масивна глава, а изражението на лицето му е преизпълнено с достойнство. (още…)

Аляският маламут е мощно куче със здраво телосложение, с дълбоки гърди и силно, сбито, но не прекалено късо тяло. Има гъста, груба връхна космена покривка с достатъчна дължина, която защитава плътното меко подкосмие с дебелина 1-2 дюйма (1 дюйм=2,54 см), когато кучето е напълно облечено. Маламутът здраво стои на краката си, което му придава активно, внимателно и заинтересовано изражение. Движи се горделиво с вдигната глава и жив поглед.

Главата на аляския маламут е широка, ушите са с клиновидна форма, когато кучето е съсредоточено, са изправени. Характерна черта са петната на главата и муцуната – или са подобно на „шапка” на главата при едноцветните (обикновено при сивкаво-белите) окраски на останалата част от главата, или маска на муцуната. Не са рядкост съчетанията на двата варианта.

Главата трябва да свидетелства за високия му интелект. В сравнение с другите коренни породи е много широка и мощно, но е пропорционална на размера на кучето, така че общият облик не изглежда груб и недодялан. Черепната част между ушите е широка, умерено изпъкнала, леко стесняваща се към очите, заоблена към скулите, които трябва да бъдат умерено плоски. Между очите минава недълбока бразда, горната линия на челото и гърба на носа леко се отклоняват надолу от правата линия.

Муцуната на аляския маламут е голяма и широка по отношение на черепната част, съвсем леко се стеснява широчината и дълбочината й в посока от стопа към носа – не е остра и не е дълга, но не е и тъпа. Устните са плътно прилягащи, носът е черен, горната и долната челюст са широки, с големи зъби, захапката трябва да е ножицеобразна.

Очите са кафяви, бадемовидни, умерено големи, косо поставени. Предпочита се очите да са тъмни. Сините очи са порок. Разположението на очите придава вълчи поглед, но същевременно е мек и дружелюбен.

Ушите на аляския маламут са средни по размер, но по отношение на главата са неголеми. Горната част на ухото е с триъгълна форма, леко заоблена в края. Ушите са широко поставени, разположени на външните задни ъгли на черепа. Съединението на долната част на ухото с черепа се намира на една линия с горния ъгъл на окото, така че връхчетата на ушите, при наострянето им се намират от двете страни на главата, насочени леко напред. По време на работа ушите често са прилепнали назад. Високо поставените уши са недостатък.

Вратът е силен, леко извит.

Тялото на аляския маламут е силно и сбито, но не е късо. Гърдите са силни и дълбоки. Гърбът е прав, леко наклонен към крупата. Поясницата е добре замускулена, не е толкова къса, че да препятства лекото ритмично движение и мощните тласъци на задните крайници. Дългата поясница отслабва гърба, което се явява недостатък. Кучето не трябва да има излишни килограми.

Опашката е поставена така, че се явява продължение на гръбначния стълб, спусната или вдигната над гърба, по форма не е подобна на лисича и не образува плътен пръстен, а по-скоро напомня на развято украшение от пера.

Аляският маламут е с различна окраска, но по правило по-често се среща вълчи цвят или черно с бяло. Обичайната окраска е от светло сиво през междинен тон до черно. Долната част на тялото, частично краката, лапите и част от петната на муцуната са винаги бели. Петната трябва да бъдат във формата на шапка на главата и/или маска на муцуната. Бялата проточина на челото и/или яката или петно на гърдите са привлекателни и допустими, но отделните петна на тялото или размитите цветове са нежелателни. Трябва да различаваме кучетата с черно-сребристо-сива окраска и тези с размити петна. Единствената допустима едноцветна окраска е чисто бялата.

Козина на аляския маламут. Трябва да има гъст и твърд покривен космен слой. Подкосмието е плътно, с дължина от 2,5 см до 5 см, мазно и пухкаво. Около врата връхния космен слой е изправен и образува гъста пухкава „яка”. Дължината на козината и подкосмието се мени на различните участъци на тялото – отстрани е къса, а на врата, на рамената, по цялата дължина на гърба и поясницата, на задните страни на задните крака и на опашката, е по-дълга. През лятото, по време на линеенето козината е по-къса и не е толкова гъста.

Рамена, крака и лапи на аляския маламут. Лопатките са умерено коси, предните крака са със силни кости и мускули, прави до дланите, къси и силни, почти отвесни, ако кучето е гледано отстрани. Лапите са големи и сбити, пръстите са плътно събрани и сводести, възглавничките са плътни и дебели, ноктите са къси и силни. Между пръстите трябва да има защитна козина. Задните крака са широки, с мощна мускулатура на бедрата, ъгълът на колянната става е умерен, ставите са широки и силни, ъглите са умерени. Гледани отзад, задните крака не трябва да изглеждат бъчвовидно извити. В движенията и в стойката си те трябва да са строго успоредни на предните, не по широки и не по-тесни от тях. Краката на аляския маламут са необикновено силни и с голяма тласкателна мощ. Всеки нездрав признак в стойката или в движението на крайниците трябва да се счита за сериозен недостатък. Допълнителни пръсти на задните крайници са нежелателни и подлежат на отстраняване скоро след раждането на кученцата.

При аляския маламут има естествена вариабилност на размерите. Желателните размери за работните кучета са: при мъжките – 63,5 см височина в холката и тегло около 39 кг, при женските съответно 58 см и 34 кг.

Показателите на размерите обаче не трябва да оказват решаваща роля при оценяването на кучето, изразяването на типа, пропорциите и функционалните съответствия, като например – рамена, гърди, крака, лапи, движения и др. Ако кучето се оценява по всички горепосочени показатели, то преимущество трябва да се отдаде на екземпляра с размери най-близки до указаните. При оценаването на аляския маламут обаче, съдията трябва да помни, че породата е създадена основно като северна впрегатна за превозване на тежки товари, и след това трябва да има мощно и набито телосложение, тежък скелет, здрави крака и лапи, дълбоки гърди, мощни рамена, продължителен неуморен ход и други качества, необходими за успешното изпълнение на работата. Породата не е предназначена за състезания с шейни и не трябва да се съревновава с бързите и по-малки северни кучета.

Аляският маламут като впрегатно куче за превоз на тежки товари трябва да бъде силен и издръжлив и качествата му, които пречат на изпълнението на тази задача (вкл. и темперамент), трабва да се считат за сериозни недостатъци. Такива са заешката лапа, всички признаци са слаби крака, лоши длани, права лопатка, неправилни ъгли на крайниците, неравен, неустойчив, немощен или скован ход, леко, недостатъчно развито или недостатъчно пропорционално телосложение и недостатъчно развити породни свойства.