Първата специализирана публикация за каракачанското куче прави Д-р Х.Б.Петерс през 1938г. в Германия. В нея, на основа на лични наблюдения той дава описание на екстериора и работните качества на каракачанеца. Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от д-р Т. Гайтанджиев през 40 те години на ХХ век (личен архив). (още…)

“Ами кучета?; - Стигат нашите. Само каракачан стига. Другите няма да посмеят. Тяхна работа ли е вълк да гонят!…” (”Вълчето” от Г. Райчев (1882-1947)). (още…)

Известно е, че траките са имали култ към кучето и коня, а според едно съобщение на охридския епископ Теофилакт, прабългарите почитали кучетата и им принасяли жертви. Подобно отношение към кучето са имали много други древни народи, занимаващи се със скотовъдство, особено номадите-пастири. (още…)

Каракачанското куче се отнася към голямата група на догообразните (молосите), за чийто произхода съществуват няколко теории. Най-разпространената изразява становището, че догообразните водят началото си от Индия, по-точно от Тибетското плато и техни предшественици са черният тибетски вълк (Canis lupus chanko) и тибетският дог. (още…)

В продължение на столетия каракачанското куче е основната порода за охрана на селскостопанските животни, имуществото на стопаните и самите тях, отглеждана у нас. Тя е плод на дълбоките традиции на животновъдството по нашите земи, чиито корени се крият в опита на траки и прабългари и консервативния бит на номадите – каракачани, приемани от мнозина като наследници на тракийския етнос. (още…)