Испански алано (испански булдог) – история на породата

Испанският алано е добре известна на историците легендарна порода, числяща се към леките молоси, която испанците считат за своя. Изображения на алано има при Франсиско Гоя, а в ловната литература са открити разкази за него още от 1350 г. Алано е изместен от официално признатите породи и почти е изчезнал в днешно време. Запазили са е едва няколко десетки екземпляра в отдалечените животновъдни райони на Испания. Като цяло породата не е призната от Централното кралско общество на кучевъдите.

Испанските кинолози, както и колегите им от други страни, в последните години обръщат специално внимание на местните породи. За свое щастие открили, че испанският алано, както никоя друга порода кучета, носи в себе си истинския испански характер – съчетание на храброст и благородство.

На испански алано означава булдог, но се използват и други наиченования – чато (чипонос), чато де преса (за лов), перро де преса еспаньол, преса дел торо (за лов на бикове), кулебро (смок, змия) и др. местни обозначения. Освен това името на породата има пряко отношение с името на древните сарматски племена алани, на които дължим появата на тези кучета в Западна Европа.

Испанският алано е старинна порода, чиято съдба е тясно свързана с историята на Испания. Счита се, че предците на тези кучета са попаднали на Пиринейския полуостров с нахлулите на него алани в края на 4 и началото на 5 век от н. е. Тези ирано езични племена със сарматски произход от Кавказ, преки предци на днешните осетинци, населили голяма част от Западна Европа, а малко по-късно и част от Пиринейския полуостров, основно животновъдните и ловните райони на Андалусия, Естремадура и западня Кастилия.

Първото описание на испанския алано е намерено в „Книга за лова”, издадена при краля на Кастилия и Леон Алфонс XI (1311-1350). В много хроники се споменава, че алано е внесен в Америка от испанските колонизатори. По този начин тези кучета изиграли значителна роля при образуването на редица породи не самов Стария, но и в Новия свят.

През 1883 г. в Испания е забранено използването на кучета за „усмиряване” на бикове, намалял броят на ловните полета, изчезнал и ловът на коне. Освен това голяма част от животновъдството в Испания преминала на съвременно управление на стопанството, при което животните се пасели в заграждения. Всичко това довело до упадък на породата. Счита се, че около 1930 г. алано изчезнали, обаче тези кучета все още са запазени при някои животновъди и ловци.

Официалната кинология счита испанският алано за отмряла порода, но в Испания решили да я възстановят. За целта, по инициатива на Карлос Контера през 1980 г. група кинолози и ветеринарни специалисти започнали да изследват поголовието на такива кучета в животновъдните области.

Изяснило се, че в много от тях алано систематично са смесвани с чуждестранни породи от същия тип. В Саламанка обаче, на север от Бургос, в Кантабрийските планини и някои райони на Естремадура, породата се запазила относително чиста. Най-ярките представители на породата, оказали основно влияние за възстановяването й, произхождат от северните планински райони на Пиринейския полуостров, където в животновъдството все още са запазени архаичните традиции. Само испанският алано е способен да се справя с полудивите свирепи бикове в суровите условия на тези местности.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: алано, булдог, испански, испански алано, испански булдог, кинолог, кинология, кинолози, куче, кучевъд, молос, порода