Сибирско хъски – стандарт на АКС

Сибирското хъски е работно куче, средно на ръст, бързо и леко, със свободни и изящни движения. Неговото умерено сбито тяло, добре покрито с козина и изправените уши и опашка говорят за северния му произход. Мъжките имат мъжествен, но не груб вид, женските са женствени, но не и със слабо телосложение. Когато са в добра форма и с развита и здрава мускулатура, нямат излишно тегло. Превозват леки товари с умерена скорост и на големи разстояния.

Глава на сибирското хъски. Черепната част е със средни размери, пропорционална е на тялото, леко заоблена отгоре и постепенно стесняваща се от най-широката част към очите. Недостатъци са грубата и тежка глава или глава с прекалено изтънчени линии.

Муцуната е със средна дължина – разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието стопа до тилната издатина. Стопът е добре изразен, гърбът на носа е прав. Муцуната е средно широка, равномерно стесняваща се към носа, не е заострена и не е квадратна. Устните са добре пигментирани и плътно прилягащи. Захапката е ножицевидна. Недостатъци са прекалено тясно или груба муцуна, прекалено къса или дълга муцуна, недостатъчно изразен стоп, захапка, различна от ножицевидната.

Ушите са със средни размери, с триъгълна форма, високо поставени, дебели, добре окосмени, леко изпъкнали от външната страна, съвсем прави, с леко заоблени връхчета, стърчащи нагоре. Недостатъци са прекалено големите по отношение на главата уши, прекалено широко поставените и не съвсем изправените уши.

Очите са с бадемовидна форма, умерено широко поставени, разположени са леко косо. Изражението е внимателно, но дружелюбно, заинтересовано и даже хитровато. Очите могат да са кафяви или сини, допустими са различни очи – едно кафяво и едно синьо, или пъстри – съчетание на кафявото и синьото. Недостатък е прекалено косо поставените или прекалено близко разположените очи.

Носът е черен при сивите, петнистите и черните кучета; с цвят на черен дроб при кучетата с медно червената окраска или с цвят на месо при белите кучета. При тази окраска е допустим розово-ивичест, т. нар. „снежен нос”.

Вратът е среден на дължина, извит, горделиво вдигнат, когато кучето стои. При движение в тръс е източен така, че главата е леко изтеглена напред. Недостатъци са прекалено дебелият и къс врат или прекалено дългият врат.

Рамена. Лопатката е коса, разположена под ъгъл 45 градуса. Рамото е леко насочено назад и не е перпендикулярно на земната повърхност. Мускулите и връзките, съединяващо рамото с гръдната клетка са здрави и добре развити. Недостатъци са правото рамо и свободното рамо.

Гърдите са дълбоки и силни, но не прекалено широки, долната им точка е разположена на едно равнище с лактите, непосредствено зад тях. Ребрата забележимо се раздалечават встрани от гръбначния стълб, но от двете страни се уплътняват, осигурявайки свободни движения. Недостатъци са прекалино широките или бъчвообразните гърди, прекалено плоските или слабите ребра.

Гледани отпред, предните крака на изправеното куче изглеждат умерено раздалечени, успоредни и прави, лактите прилягат плътно към тялото. Гледани отстрани, дланите са леко наклонени, силни, но гъвкави. Костите са достатъчно големи, но не са тежки. Дължината на крака от лакътя до земята малко надвишава разстоянието от лакътя до горната част на холката. Допълнителните пръсти на предните крака може да бъдат отстранени. Недостатъци са слабите длани, прекалено широко разположени, гледани отпред и разположените навътре лакти.

Гледани отзад, задните крака на изправеното куче изглеждат умерено раздалечени и успоредни. Бедрата са добре замускулени и мощни, с хубави ъгли на коленните стави. Ъгълът на скакателната става е добре изразен, стъпалата са отпуснати. Ако имат допълнителни пръсти, следва да се отстранят. Недостатъци са правите скакателни стави, допълнителни пръсти, прекалено приближени или раздалечени крака.

Лапите са овални, но не прекалено дълги – средни на дължина, сбити и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са плътни, твърди, защитени с гъста козина. При естествено движение на кучето лапите не се извиват навътре или навън. Недостатъци са меките или заешките лапи, прекалено големите или прекалено малките и нежни лапи, навътре или навън извите пръсти.

Опашката е много добре окосмена, по форма напомня на лисича, поставена е непосредствено под линията на върха и обикновено е вдигната над гърба, красиво извита, когато кучето е нащрек. Опашката е права когато кучето работи или си почива. Козината на опашката е средно дълга, равномерна. Недостатъци са завитата на кравай опашка, лежаща на гърба, прекалено окосмена, прекалено високо или ниско поставена опашка.

Движенията на сибирското хъски са характерният алюр, равен и не изикващ усилия. Кучето е бързо и леко, в ринга трябва да го водите на свободен и отпуснат повод в умерено бърз тръс. Предните и задни крака се изнасят право напред, при което лактите и коленете не се извиват навътре или навън. Всеки заден крак стъпва в следата на едноименнтия преден. Недостатъци са скъсената крачка, движение на подскоци, клатеща походка, загребване с предните крака, неравен или вдървен ход.

Козината на сибирското хъски и „двойна”, със средна дължина, прави впечатление добрата окосменост, но не е толкова дълга, че да скрива чистите линии на кучето. Подкосмието е мико, гъсто и достатъчно дълго, за да поддържа връхната козина. Последната е гладка, не е груба и не стърчи. Отсъствието на подкосмие по време на линеенето е нормално. Недостатъци са дългата, грубата, прекалено твърдата или прекалено меката козина.

Допустими са всички окраски от черното до бялото. Обичайни са разнообразните петна на главата и рисунките на ивици, нехарактерни за другите породи.

Сибирското хъски има дружелюбен и изтънчен характер. Едновременно с това тези кучета са внимателни и хитри. Те не проявяват собственическите черти на породите за охрана, доверчиви са към непознати и не са агресивни към другите кучета. Умът, сговорчивостта му и общителния нрав и желанието му за работа, го правят приятен компаньон и отличен труженик.

Ръстът при мъжките хъски е от 53-60 см, а при женските е 51-56 см в холката. Теглото при мъжките е 20,5-27 кг, а при женските е 16-23 кг. Теглото трябва да е пропорционално на ръста. Посочените граници на ръста и теглото трябва да се съблюдават, иначе кучетата се дисквалифицират.

Най-важните породни характеристики на сибирското хъски са средният ръст, не прекалено леките или тежки кости, добре балансирани пропорции, приятни глава и уши, правилна опашка и хубав характер. Всякакви признаци като излишно тегло, тежко телосложение, скована или тромава походка, дълга или груба козина, трябва да се оценяват като недостатъци. Сибирското хъски не трябва да бъде тежко и грубо или леко и нежно. Обликът на мъжките и женските е на издръжливи животни.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: врат, глава, гърди, движения, козина, крака, куче, лапи, муцуна, нос, окрака, опашка, очи, работно куче, ръст, сибирско хъски, стандарт, тегло, уши, характер, хъски