Португалско водно куче – история на породата

Някога португалското водно куче се е срещало по цялото крайбрежие на Португалия, където са го учили да вкарва рибата в мрежите, да издирва загубени откъснати парчета от изпокъсаните мрежи, и да пренася съобщения от кораб на кораб и от кораба на брега. Тези кучета са ги отглеждали и на неголеми траулери, които са ловили риба от топлите португалски атлантически води до леденото крайбрежие на Исландия, където уловът на треска е бил обилен.

Някои вярват, че историята на португалското водно куче може да се проследи до 700 г. пр. Хр. Породата води началото си от дивите степи на Централна Азия, близо до днешната Руско-китайска граница, където можели да оцелеят само най-здравите и непретенциозните. Хората, живели по тези места, са отглеждали добитък, овце, камили, коне и разбира се – кучета, които да пасат стадата. Изолирани от останалия свят, кучетата са добили вид, много приличащ на днешното по-тежко дългокосместо португалско водно куче.

Според друга теория в онези отдавна отминали времена, тези груби азиатски пастирски кучета попаднали в ръцете на берберите, населяващи северна Африка. Техните потмци, маврите, пристигнали в Португалия през 8 век и довели със себе си предците на днешното португалско водно куче.

Според трета теория тези кучета напуснали азиатските степи с готите, обединени германски племена. Някои от тях, остготите, се преселили на запад и кучетата им са родоначалници на немските пудели, които се явяват водни кучета. Вестготите се преселили на юг, сражавали се с римляните и техните кучета станали родоначалници на т. нар. лъвски кучета, чиято козина е поддържана по специален начин. През 400 г. сл. Хр. вестготите се заселили н Иберийския полуостров – днешните Испания и Португалия, и кучетата се установи в тяхната родина.

Португалското водно куче е описано за пръв път през 1297 г. в разказа на един монах, който станал свидетел на спасяването на давещ се моряк, извлечен от морето от „куче с черна, дълга и груба козина, чието тяло били остригано до началото на ребрата и опашката му била като пискюл”.

Тези теории обясняват как пуделът и португалското водно куче са се развили от един и същ предщественик. По едно време пуделът е бил дългокосмест и са го считали за разновидност на португалското водно куче. Възможно е също някои от дългокосместите водни кучета да са еволюирали при съвместното си преселване с древните иберийци. Те са населявали отначало Пиринеите, а впоследствие са се разселили в днешна южна Германия, цяла западна Европа, днешните Ирландия, Уелс и Британия. Предполага се, че ирландският воден спаньол и кери блу териерът са потомци на португалското водно куче.

Останало съвсем само сред уединените скали на назъбения португалски бряг, породата е запазила първоначалния си тип в продължение на няколко столетия. В началото на 20 век обаче в страната настъпили дълбоки социални промени и португалското водно куче започнало бързо да изчезва заедно със социалния слой на португалските рибари.

През 1930 г. португалският корабен магнат и кучевъд д-р Васко Бенсуаде се захванал със спасяването и запазването на породата. Той започнал да търси рибарски кучета и да ги използва в развъднда програма, за да възстанови породата. Местният клуб бил реорганизиран и кучетата били показвани на киноложките изложби. Бил написан и стандартът и португалското водно куче било зачислено в групата „Работни кучета”.

През 1954 г. няколко португалски водни кучета били внесени в Англия. Английският клуб на кучевъдите признал породата като работна. Приета по този начин породата постепенно „повяхнала” и от 1957 г. на британските острови не било регистрирано нито едно куче.

В САЩ интересът към португалското водно куче възникнал след като през 1958 г. г-н и г-жа Харингтън от Ню Йорк получили от Англия двойка кучета по програмата за обмен на редки породи. Един от първите, които също проявили интерес към породата бил и Хърбърт Милър от Кънектикът, който получил първото кученце, внесено от Португалия. То било женско и било купено от г-жа Бранко, наследница на развъдника на д-р Бенсуаде.

На 13.08.1972 г. в дома на Милър се срещнали 16 души, които основали Американския клуб на португалското водно куче. В същото време в страната имало само 12 кучета. Развъдчиците обаче започнали да работят с увлечение и до септември 1982 г. броят на кучетата нарастнал до 650. Кучетата били разпространени в 41 щата и в развъждането на португалското водно куче участвали 50 сериозни развъдчика. Породата била допусната в „Смесения клас” на 3 юни 1981 г. След няколко месеца португалското водно куче Спиндрифт Кедж станал първият шампион в състезанието по послушание.

Породата била регистрирана в Племенната книга на Американския кенел клуб на 01.08.1983 г. и започнала да участва на изложбите в клас „Работна група” от 01.01.1984 г.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: водно, водно куче, дългокомест, козина, куче, пастирско, пастирско куче, порода, португалско, португалско водно куче, работно, работно куче, рибарско, рибарско куче, стандарт