Кучетата са незаменими при работа с деца, страдащи от аутизъм. Използване като един от компонентите на терапията, те могат да окажат огромно влияние на поведението на такива деца. Присъствието или пасивното участие в терапията на дружелюбно настроено куче съвпада със забележително подобрение в поведението на децата и намалява проявленията на аутизма, каквото е затварянето в себе си. Присъствието на кучето и играта с него правят терапията по-приятна и продуктивна и повишават вероятността детето да поиска да продължи терапията и да полага усилия за оздравяването си. Кучето не е просто отвличащ фактор за такива деца. Неговата подкрепа, която оказва на децата правят терапевтичните сеанси по-успешни и по-приятни.

При изследване на психологическото значение на кучетата за хората с ограничени възможности е установено, че по време на анималотерапията тези хора говорят за „по-голяма свобода”, че се чувстват по-малко самотни, по-самоуверени, независими и се чувстват в по-голяма безопасност. По време на шестмесечен курс анималотерапия тези хора показали значително повишение за самооценката си, развит вътрешен контрол, подобрено психологично самочувствие и по-голяма общителност.

В проведено изследване с 48 души със сериозни заболявания, получени в резултат на мускулна дистрофия, поражения на главния или гръбначния мозък и множествена склероза, получили възможност да общуват с кучета. Половината група получила такава възможност от самото начало на терапевтичния процес, а другата – по време на втората година от терапията. Изследванията показали, че в течение на 6 месеца след началото на анималотерапията показали значително подобрение относно самооценката си, психологичното благополучие и комуникативността. Изследователите са на мнение, че общуването с кучета помага на самотните, нещастните и изолираните хора да преодолеят състоянието си, да придобият независимост, да получат по-добра работа, да продължат образованието си, да си намерят приятели и да си възвърнат психологичното благополучие.

Кучетата ни помагат да се справим със стреса. Все още никой обаче не може да обясни механизма, благодарение на който това се случва. Проведено изучаване на семейни двойки дало интересни резултати за общуването във всекидневния живот. При семейните двойки, които имат куче, по-лесно преодоляват семейните кризи и излизат от конфликтни ситуации, отколкото тези, които нямат куче. Навярно наличието на куче и въпросите, свързани с отглеждането му, предоставят възможност за по-тясно общуване, появяват се общи интереси, което на свой ред сплотява семейството. Освен това много хора споделят проблемите си с кучето и „обсъждат” с тях трудностите си без да бъдат неразбрани и осъдени за постъпките си.

По данни на руската клиника за неврози „З. П. Соловьов”, при над 30 процента от пациентите, преминали курс за лечение на неврози – неврастения, истерия и психастения, когато при човека втората сигнална система преобладава над първата и високо резвит е интелектът, неврозата, свързана с натрапчивите състояния и сензорно-фобийните неврози, помогнали са кучетата.

В днешно време канистерапията се използва при индивидуалните психологични консултации. Стените на психологична защита, издигнати от пациентите по време на консултациите, заставят консултантите да използват иновационни техники. Някои консултанти използват кучета. Те считат това за много ефективен вид терапия, ориентиран към постигането на определена цел, която с успех може да се прилага в работата с деца и възрастни, които имат проблеми в общуването, в поведенческата сфера или страдат от депресии, жертва на насилие в семейството или жертви на сексуално насилие, а също и деца, страдащи от аутизъм. По време на общуването с кучето, тези хора започват по-ефективно да общуват с други хора, разбират ззначението на невербалната комуникация и това е само един от аспектите на подобна терапия. Кучетата се използват и за установяване на по-близки и открите отношения с пациентите. В резултат на това терапията отнема по-малко време. Общуването с куче може да се използва и като награда за правилни действия при работа с деца.

В канистерапията участват специално обучени животни. В редица страни, например Норвегия, с подготовката на куче-помощник се занимават държавни учреждения, а в други – благотворителни общества. Обикновено кученцата за такива цели безплатно се предоставят от собствениците на развъдници, но не всички кучета, започнали курс на обучение, получават диплома първа степен за куче-компаньон, тъй като животните, участващи в психотерапията, трябва да притежават идеален характер и висок интелект.

Хората винаги се оценяват едни други. Привличането на кучето към човека не зависи от политическите и религиозните убеждения на последния, от промяната на социалното му положение, а понякога дори от отношението на човека към кучето. Затова кучето привлича възрастни и деца, изпитващи недостиг от безусловна обич и стремящи се към свободна проява на чувствата си.

Кучешкото съчувствие и жалост не се възприемат от човека като нещо унизително, в тях се вижда това, което е нужно – съпреживяване. Освен това кучетата се използват в терапията по-често от другите животни, тъй като лесно се обучават на словесни команди и охотно ги изпълняват. 95 процента от използваните при анималотерапия животни в САЩ са именно кучета. Известността им се обяснява с факта, че те по-добре изразяват емоциите си, в сравнение с другите животни, въпреки че не винаги са по-емоционални. Техните предци, вълците, живеят на глутници и имат развита система на социално общуване и кучетата са унаследили този език и съзнават своето социално положение.

Терапевтите казват, че болният човек често пъти по-лесно установява контакт с кучето, което е дружелюбно, привързващо се и благодарно същество и приема човека такъв, какъвто е. След това постепенно възниква и доверието към терапевта, а без такова доверие лечението е неефективно.

Вибрисите подчертават движението на мускулите около устата. При котараците с големи и месести устни, ако се вгледате, може да забележите, как мускулите се надиплят около брадичката, видимо увеличавайки я, когато животното е възбудено или изплашено. При кастрираните котараци, поради недостиг на мъжки полови хормони, лицевите мускули се развиват слабо. При дивите котки допълнителните косми, например лъвската грива, способстват за това главата да изглежда по-голяма.

Котките се различават от кучетата по това, че по време на бой, почти не използват зъбите си. Котешкото съскане и озъбената уста и даже ръмженето, служат повече за заплаха на противника. Облизването на устните може да говори за безпокойство. Ако езикът се подава, отпуснат между зъбите, указва, че котката си почива. Този им вид е много миловиден и забавен.

Когато човек се прозява от умора или от скука, той предизвиква верижна реакция сред околните, които неудържимо също започват да се прозяват. При котките прозяването не е заразително, но и те не се прозяват от скука. Прозяването им е по-скоро знак за увереност и удовлетворение, а понякога и за нетърпение. Често, след като се събудят, котките се прозяват и бавно се протягат.

Някои диви котки, например риса, имат много къса опашка и по тоза начин са лишени от твърде изразителни начини на общуване. Този недостатък се компенсира от снопчетата косми на ушите, придавайки особена изразителност на движенията им. Неголеми снопчета косми на ушите са се запазили при абисинските домашни котки.

При доволната, спокойно седяща котка, ушите обикновено гледат напред и едва отклонени назад. При най-малкия звук или движение ги придвижва напред и нагоре и леко ги наостря с помощта на особени мускули на челото. Това леко напомня на нашето сбръчкване на челото, когато сме съсредоточени. Ако ушите започнат да потреперват или да се обръщат насрани, това показва, че котката е обезпокоена от нещо или се ослушва за някакъв неразбираем шум.

Ако безпокойството нарастне, котката отмества ушите си леко назад и надолу и ги прилепва към главата си. Те са на една линия с темето, а главата се наклонява все по-надолу, сякаш котката се надява да се скрие от наближилата я опасност. С това си поведение котката демонстрира подчинение – опитва се да изглежда колкото се може по-незабележима, едва ли невидима, за да избегне възможно нападение.

При котките характерно състояние е т. нар. „сън с отворени очи” – стоят си кротко със зареян в пространството, сякаш нефокусиран поглед. Така котката получава много информация с периферното си зрение. За разлика от тях, ние хората разчитаме на централното си зрение и гледаме насочено към нашия обект на внимание. Котките предпочитат страничния обзор, ако не им се налага да фиксират погледа си на движеш обект.

Котешките очи са чудесен показател за настроението. Присвитите или разширени очи при котките говорят за интерес, гняв или страх, също както и при хората. размерът на зеницата зависи не само от количеството на светлината, но и от емоционалното състояние на животното. Зениците могат да се разширяват от страх, от агресивна възбуда, когато гледа как й пълнят паничката с храна или когато е в радостно настроение като срещне друга, приятелски настроена котка.

Когато котката е доволна и спокойна, зениците може да бъдат разширени или стеснени, в зависимост от осветлението – колкото е тъмно, толкова по-широки са зениците и по-черни изглеждат очите. При спокойната котка по правило очите не са силно разширени, често примижва удовлетворено. Примижването при котките служи за ободряващ сигнал, показващ приятелски намерения. То е противоположно на втренчения агресивен поглед, предизвикващ силно безпокойство при котките.

При изплашената котка зениците често са разширени, а ако уплахата е много силна, зеницата може да заеме цялата площ на окото. При сърдитата и уверена в себе си котка зениците могат да се стеснят до тесен процеп. Между тези две крайни величини има много междинни стойности в зависимост от степента на уплахата, яростта, възбудата или осветеността. Доста по-точно може да се съди за състоянието на котката, съпоставяйки формата на зеницата с това как държи ушите си.

Насочена анималотерапия – целенасочено използване на животни и/или техните символи по специално разработени терапевтични програми. При този вид анималотерапия се използват специално обучени животни, а не животните на пациента. Насочената анималотерапия се разделя на видове, в зависимост от използваното животно – хипотерапия, делфинотерапия, канистерапия, фелинотерапия и др. Често в анималотерапията се използват не само животни, но и техните образи. В психотерапията като лечебно средство се използват и звуците, издавани от животни.

Хипотерапията е вид анималотерапия, при която основно средство е общуването с конете и ездата. Хипотерапията е ефективна лечебна физкултура. От края на 50-те години на 20 век започнали да я използват при психични и неврологични заболявания, а вече в 45 страни в Европа и Северна Америка са създадени центрове за лечебна конна езда. Хипотерапията се използва при нарушения на опорно-двигателния апарат, атеросклероза, черепно-мозъчни травми, полиомиелит, стомашно-чревни заболявания, простатит, сколиоза, умствена изостаналост. Общуването с конете дава устойчив положителен емоционален фон, който сам по себе си е целебен.

Делфинотерапия – делфините много често се използват в медицината и психотерапията. Общуването с делфините помага да се стабилизира психоемоционалното състояние на човека и да се намали психическото напрежение. След общуването с делфини човек се успокоява, започва да мисли нестандартно и бързо намира изход от кризисни положения. Делфинотерапията е прекрасно психологично възстановяване при хора, попаднали при извънредни условия, преживели земетресение, урагани, аварии и всякакъв друг силен стрес. Пациентите им са предприемачи, творци, деца със заболявания на нервната система – аутизъм, ДЦП, олигофрениии, синдром на Даун.

Канистерапията е вид анималотерапия, при която се използват кучета. Кучето е чудесно лекарство срещу хиподинамията, предизвикана от застоялия начин на живот. Разходката с куче намалява вероятността от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и други заболявания на сърдечно-съдовата система. Кучето удовлетворява недостига на човека от общуване, повишава самооценката на стопанина, подобрява общителността, разрешава конфликтите в семейството. В кучешката (също и в котешката) слюнка се съдържа ензима лизоцим, унищожаващ болестотворните микроорганизми. Канистерапията се препоръчва при неврастении, истерии, психастении и неврози. В психиатричните клиники кучетата са чести гости. „Опашатият лекар” може да бъде от всякаква порода – ротвайлер, коли, булдог, миниатюрен пинчер или най обикновен безпороден пес. За работа с пациентите не се допускат какви да е кучета, а само спокойните, неагресивните и със стабилна психика.

Фелинотерапията се основава на терапевтичното въздействие на котките. Те облекчават самотата, успокояват и намаляват артериалното налягане. Биополето им стабилизира работата на сърцето, премахва ставните болки и главоболието, стимулира бързото зарастване на раните и лекува вътрешните възпалителни заболявания. Котката е великолепен енергоинформационен прибор, откриващ балните места на стопанина си. Когато в организма протичат някакви нарушения или възникват някакви болки, променя се енергтичния потенциал на даден участък от тялото. Котката усеща изменението на този потенциал. Продължителното приятелство с котката укрепва имунната система, укрепва здравето и удължава живота. Мъркането на котката представлява определени звукови колебания с честота от 20 до 50 Херца, стимулиращи процеса на оздравяване. Мъркането спомага за увеличаване защитните сили на организма, ускорява зарастването на раните и в резултат на въздействието на звуковите колебания с такава честота повишава плътността на костите, което способства за зарастване на счупените кости.

Апитерапията е лечение с пчелна отрова. Пчелата се явява безспорен водач в лечебната фауна. За 50 милиона години съществуване, пчелата като биологичен вид се е приспособявала към живота при най-различни климатични условия, което е довело до създаването на неповторимата пчелна отрова. Чудото й се корени в това, че е най-мощния катализатор на физиологичните процеси. Една капка пчелна отрова съдържа белтъци, 18 от 20-те незаменими аминокиселини, неорганични киселини, множество витамини и почти цялата Менделеева таблица.

Хирудотерапията е лечение с медицински пиявици. За няколко хилядолетия пиявицата успя да се „впие” в почти всички области на медицината. Тя дава невероятни резултати в кардиологията, офталмологията, дерматологията, хирургията, гинекологията, урологията и неврологията. Хирудотерапията е ефектно средство за лечение на разширени вени, тромбофлебит, хипертония, сенокардия, инфаркт на миокарда, хемороиди, атеросклероза, кожни болести, белодробни болести, мигрена, глаукома, синузит, неврит, бронхиална астма, гинекологични и много други заболявания. В последно време с помощта на пиявици премахват целулита, отслабват и даже се подмладяват. Тайната на лечебното действие на пиявиците е в способността на слюнката да прониква дълбоко в тъканите на организма и да въздейства на болестта на клетъчно равнище.

Всички живи същества са способни да окажат на човека ефективна психологическа помощ. В анималотерапията се използват и други животни, но доста по-рядко, тъй като прекият терапевтичен ефект при тези случаи е малко по-нисък. Например американското анималотерапевтично общество „Делта” използва в работата си над 2000 различни животни, включително морски свинчета, зайчета, петли, лами, кози, магарета, папагали и други домашни животни. Африканските племена се лекуват със слонове и крокодили, а австралийците провеждат сеанси по кенгуротерапия.

Съществува хипотеза, че електромагнитното излъчване, присъщо на всяка жива материя, позволява на човека и животните да въздействат на други биологични обекти. При това главната роля не е силата на излъчване, а честотата. Този честотен резонанс може да стимулира жизнената дейност на организма в много широк диапазон. Така се обяснява факта, че котките, кучетата и другите животни, оказват положително лечебно въздействие на хората.

Психотерапевтична функция
Взаимодействието на хората с животните значително улеснява хармонизирането на междуличностните отношения.

Възстановителна функция
Контактът с животните е допълнителен начин на взаимодействие със заобикалящият ни свят и способства за психичното и социалното възстановяване на личността.

Функцията на удовлетворение на потребността от компетентност, изразена с формулата „аз мога”, е една от най-важните потребности на човека.

Функция на самореализация
Една от най-важните потребности на човека и потребността от реализация на вътрешния потенциал, потребността да сме значими за другите, да имаме значение в техния живот и за тях като личност.

Функцията при общуване е една от най-важните функции, които могат да осъществяват животните в процеса на взаимодействието на човека с тях.

Лечението с животни е било известно още на пещерните хора. През 21 век учените започнаха да възраждат забравените рецепти на нашите предци. Значението на животните за самочувствието на човека става все по-очевидно. Отсъствието на здрави и нормални човешки отношения с околните, при много хора води до увеличение на депресиите, стресовите състояния, самотата и до различни заболявания.

Анималотерапията е със стародавна история и често я причисляват към нетрадициооните методи на лечение. Древните лечители са препоръчвали при неврози студена баня, ходене на бос крак и конна езда. През 5 в. пр. н. е. Хипократ забелязал положителното влияние на заобикалящата ни природа и говорил зо ползата от конната езда. Преди 3000 г. древните гърци открили способността на кучето да помага на хората да се справят с различни недъзи, а египтяните са използвали животни, предимно котки, за същите цели. В Древна Индия „предписвали” като лекарство случането на птичи песни.

През 1792 г. в болница за душевно болни в Йорк, Англия, животните се използвали като част от терапевтичния процес. Като самостоятелен метод анималотерапията добива известност от втората половина на 20 век. Пионер на този метод е Борис Левинсън, американски детски психиатър, който започнал да използва кучето си в терапевтичните сеанси през 1962 г.

Днес анималотерапията е призната във всички развити страни, където повсеместно са създадени институти, занимаващи се с изследвания влиянието на животните върху хората, провеждат се международни конференции и семинари, посветени на методите на лечение с помощта на животните. В САЩ, Великобритания, Канада и Франция има организации, които се занимават с оказване на помощ на хора с физически или психически проблеми посредством анималотерапия. Обединява ги факта, че използват домашни животни, предимно кучета, котки, зайци и птици, като терапевтично средство. В програмите за анималотерапия участват медици, социални работници и психолози.

Световната здравна организация признава, че домашните любимци са много полезни. В работата на Международната конференция „Взаимодействието на човека и животните” (първата се провела в САЩ през 1982 г.), всеки път участват много терапевти, използващи в практиката си анималотерапия. Изследванията в областта на анималотерапията започнали с изучаването на взаимоотношенията на хората с техните домашни животни и психологическата полза, които те им носят.

За да разберем многообразните звуци и интонации, които използва котката в общуването си, трябва много внимателно да се потрудим. Обикновено инстинктивно разбираме какво ни „казва” котката, съдейки не толкова по звуците, а по-скоро го отгатваме по външншя й вид какво точно иска – да я помилваме, да я нахраним или само да си „поговори” с нас. Умната котка ни помага да я разберем – отива до празната паничка, до вратата или започва да драска по прозореца, за да й отворим да се поразходи.

Всяка котка разполага със свой неповторим репертоар от звуци и жестове. Трябва да се отбележи, че котката е по-добре настроена да разбира нашия език, отколкото ние разбираме нейните сигнали.

Котката се приспособява и ни „говори” така, че да я разберем. Понякога се създава впечатлението, че тя ни научава да възприемаме едни или други звуци. Ако сме реагирали правилно на някое нейно особено мяукане, тя го забелязват и го използва всеки път. Така репертоарът от сигнали, полезни в общуването с хората, се разширява според това как ние усвояваме материала. Често котката намира за нас „думи”, които не използва в разговора си с другите котки и даже с другите членове на семейството ни.

Котките от различните породи не само са способни да произнасят различни гласови сигнали (котките от ориенталските породи са известни със своята общителност), но различно поставят ударенията или различно произнасят „думите” (произношението се различава при жителите на различните райони). Често можем да различим гласът на нашата котка от всички останали, но различните котки допълват речника си с различни характерни звуци – те гукат, викат, крякат, скимтят и даже цвърчат.

При котките има 16 основни гласови сигнала. Като прибавим и тези, които нашето ухо не може да долови, ултразвуците, те стават доста повече. Котешките уши са много по-чувствителни от нашите и долавят по-широк спектър честоти.

Докато котенцата са още съвсем малки, майка им използва в общуването си с тях неголям набор от звуци. Тя използва определени звуци, за да изрази недоволство, нежност или да подаде сигнал за опасност, а при всяко котенце има собствен сигнал за бедствие. Когато станат на 12 седмици, котенцата напълно овладяват „речта”. Освен това, за разлика от децата, които, за да усвоят езика трябва да слушат и да повтарят звуците на речта, котенцето е способно да използва всички възможни варианти на котешката „реч”, дори да е глухо по рождение.

Котките могат да издават звуци при вдишване и издишване. Природата на звуците, които издават е по-различна от нашата. Езикът им играе по-малка роля при образуването на звуците, които се зараждат по-дълбоко в гърлото. Въздушната струя с различна скорост минава през гласовите струни. Фонетичните варианти на звуците се влияят от изменението на напрежението на мускулите на гърлото и устата. Гласовите сигнали служат предимно за общуване на близко разстояние, с изключение на най-необходимите случаи – призивите за помощ, котешките концерти през брачния период и дивият вой на котараците-съперници, които се опитват да уредят своите териториални въпроси.

Котките имат особени участъци от кожата на брадичката, на устните, на слепоочията и в основата на опашката, където са разположени мастните жлези. Мастният секрет, който те изработват е индивидуаленн у всяко животно, това е неговата „визитна картичка”. Този секрет се използва от котката, за да си маркира територията, другите котки, хората и другите животни, които счита за членове на своята група.

Всеки от нас, който е милвал котка е забелязал как тя се търка в ръката с брадичката си, с устните си и челото. Сякаш на котката й доставя голямо удоволствие. Така й помагаме да разпространи миризмата си и я смесваме с нашата. Лъвовете се търкат с главите си, оставяйки един на друг ароматни следи и създавайки общ мирис, съчетавайки в себе си индивидуалния мирис на всеки един от членовете на прайда. Това им помага да се познават и безгрешно да разпознават чуждия лъв, ако се появи в прайда.

За да бъде приет в групата, новакът трябва да се смеси с останалите и да стане част от „колективната личност”. В началото, докато не си „заслужи” правото да влезе в групата, на него се гледа с недоверие. По време на изпитателния срок той постепенно се напоява с миризмата на групата, който леко се променя, присъединил към себе си и личния мирис на новака. Вече той може да се счита за пълноправен член на групата и другите членове го приемат като свой.

Хората, макар и да не го съзнават, също не са загубили съвсем способността си да разпознават миризми. Опитно е установено, че майката разпознава фанелкитена децата си и може да определи миризмата на чедото си няколко дни след раждането. Има хора, които са способни да отличат „семейния” мирис на фанелките, които са носили майката и детето и отличават собствения си мирис или мириса на близък човек по дрехата му. Така че у нас все още е останала, макар и слаба, способността да разпознаваме груповия или семейния мирис.

В епохата на дезодорантите, парфюмите и другите видове козметика, хората с всички сили се стараят да неутрализират естествения мирис на тялото си. Наличието на този мирис се счита едва ли не за срамно явление. Всъщност, в състава на много скъпи парфюми влиза секрета от мастните жлези на различни животни, каквото е например цивета (Viverra Civettina), обитаващо горите на Азия и Африка.

При котките групата, дома и територията – всяко едно от тях има определени мирисни характеристики. Новият мирис, например, новороденото дете, дори новата мебел, носи потенциална опасност, заплашва с промяна на положението на котката в групата и може да наруши хармонията в отношенията на котката с останалия свят. Ако котката е много чувствителна и е лесно да бъде изкарана от душевно равновесие, могат да възникнат и сериозни проблеми – например може да започне да бележи с урина из целия дом. Котката се опитва да се самоутвърди пред лицето на опасността, засилвайки собствената си миризма в жилището. Това й помага да преодолее чувството на беззащитност, възникнала при появата на новия фактор.