Езикът на миризмите при котките

Сляпото и беззащитно новородено котенце намира пътя към мамината бозка благодарение на развитото си обоняние, осезание и способността да се ориентира по топлината. Обонянието му помага да различи определена бозка – „неговата”, към която се насочва при всяко хранене. Котката-майка познава котенцата по тяхната миризма и по нейната миризма на тях. В това се заключава най-важното умение при котките – да общуват на езика на миризмите.

Котките имат особени участъци от кожата на брадичката, на устните, на слепоочията и в основата на опашката, където са разположени мастните жлези. Мастният секрет, който те изработват е индивидуаленн у всяко животно, това е неговата „визитна картичка”. Този секрет се използва от котката, за да си маркира територията, другите котки, хората и другите животни, които счита за членове на своята група.

Всеки от нас, който е милвал котка е забелязал как тя се търка в ръката с брадичката си, с устните си и челото. Сякаш на котката й доставя голямо удоволствие. Така й помагаме да разпространи миризмата си и я смесваме с нашата. Лъвовете се търкат с главите си, оставяйки един на друг ароматни следи и създавайки общ мирис, съчетавайки в себе си индивидуалния мирис на всеки един от членовете на прайда. Това им помага да се познават и безгрешно да разпознават чуждия лъв, ако се появи в прайда.

За да бъде приет в групата, новакът трябва да се смеси с останалите и да стане част от „колективната личност”. В началото, докато не си „заслужи” правото да влезе в групата, на него се гледа с недоверие. По време на изпитателния срок той постепенно се напоява с миризмата на групата, който леко се променя, присъединил към себе си и личния мирис на новака. Вече той може да се счита за пълноправен член на групата и другите членове го приемат като свой.

Хората, макар и да не го съзнават, също не са загубили съвсем способността си да разпознават миризми. Опитно е установено, че майката разпознава фанелкитена децата си и може да определи миризмата на чедото си няколко дни след раждането. Има хора, които са способни да отличат „семейния” мирис на фанелките, които са носили майката и детето и отличават собствения си мирис или мириса на близък човек по дрехата му. Така че у нас все още е останала, макар и слаба, способността да разпознаваме груповия или семейния мирис.

В епохата на дезодорантите, парфюмите и другите видове козметика, хората с всички сили се стараят да неутрализират естествения мирис на тялото си. Наличието на този мирис се счита едва ли не за срамно явление. Всъщност, в състава на много скъпи парфюми влиза секрета от мастните жлези на различни животни, каквото е например цивета (Viverra Civettina), обитаващо горите на Азия и Африка.

При котките групата, дома и територията – всяко едно от тях има определени мирисни характеристики. Новият мирис, например, новороденото дете, дори новата мебел, носи потенциална опасност, заплашва с промяна на положението на котката в групата и може да наруши хармонията в отношенията на котката с останалия свят. Ако котката е много чувствителна и е лесно да бъде изкарана от душевно равновесие, могат да възникнат и сериозни проблеми – например може да започне да бележи с урина из целия дом. Котката се опитва да се самоутвърди пред лицето на опасността, засилвайки собствената си миризма в жилището. Това й помага да преодолее чувството на беззащитност, възникнала при появата на новия фактор.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: език на миризмите, жлеза, жлези, коте, котенце, котка, котки, мастни жлези