Езикът на звуците при котките

„Мяу” е прекалено бедно звукосъчетание и е неспособно да опише голямото разнообразие от звуци, които съставят котешкия речник. Изследванията, насочени към изучаването на тънкостите му са започнали сравнително отскоро. Различните специалисти по различен начин обособяват звуците, издавани от котката, а ние следва да ги разглеждме в контекста при взаимоотношенията ни с нашите любимци.

За да разберем многообразните звуци и интонации, които използва котката в общуването си, трябва много внимателно да се потрудим. Обикновено инстинктивно разбираме какво ни „казва” котката, съдейки не толкова по звуците, а по-скоро го отгатваме по външншя й вид какво точно иска – да я помилваме, да я нахраним или само да си „поговори” с нас. Умната котка ни помага да я разберем – отива до празната паничка, до вратата или започва да драска по прозореца, за да й отворим да се поразходи.

Всяка котка разполага със свой неповторим репертоар от звуци и жестове. Трябва да се отбележи, че котката е по-добре настроена да разбира нашия език, отколкото ние разбираме нейните сигнали.

Котката се приспособява и ни „говори” така, че да я разберем. Понякога се създава впечатлението, че тя ни научава да възприемаме едни или други звуци. Ако сме реагирали правилно на някое нейно особено мяукане, тя го забелязват и го използва всеки път. Така репертоарът от сигнали, полезни в общуването с хората, се разширява според това как ние усвояваме материала. Често котката намира за нас „думи”, които не използва в разговора си с другите котки и даже с другите членове на семейството ни.

Котките от различните породи не само са способни да произнасят различни гласови сигнали (котките от ориенталските породи са известни със своята общителност), но различно поставят ударенията или различно произнасят „думите” (произношението се различава при жителите на различните райони). Често можем да различим гласът на нашата котка от всички останали, но различните котки допълват речника си с различни характерни звуци – те гукат, викат, крякат, скимтят и даже цвърчат.

При котките има 16 основни гласови сигнала. Като прибавим и тези, които нашето ухо не може да долови, ултразвуците, те стават доста повече. Котешките уши са много по-чувствителни от нашите и долавят по-широк спектър честоти.

Докато котенцата са още съвсем малки, майка им използва в общуването си с тях неголям набор от звуци. Тя използва определени звуци, за да изрази недоволство, нежност или да подаде сигнал за опасност, а при всяко котенце има собствен сигнал за бедствие. Когато станат на 12 седмици, котенцата напълно овладяват „речта”. Освен това, за разлика от децата, които, за да усвоят езика трябва да слушат и да повтарят звуците на речта, котенцето е способно да използва всички възможни варианти на котешката „реч”, дори да е глухо по рождение.

Котките могат да издават звуци при вдишване и издишване. Природата на звуците, които издават е по-различна от нашата. Езикът им играе по-малка роля при образуването на звуците, които се зараждат по-дълбоко в гърлото. Въздушната струя с различна скорост минава през гласовите струни. Фонетичните варианти на звуците се влияят от изменението на напрежението на мускулите на гърлото и устата. Гласовите сигнали служат предимно за общуване на близко разстояние, с изключение на най-необходимите случаи – призивите за помощ, котешките концерти през брачния период и дивият вой на котараците-съперници, които се опитват да уредят своите териториални въпроси.