Начало   За мен и блога   Фондация "Анималотерапия"   Галерия   Делфинотерапията в Мармарис   За контакти  

Българско гонче - стандарт

Публикувано в Породи кучета на 03.08.08

Име на породата: Българско гонче
Произход: България

Предназначение на породата:
Българското гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.

Класификация по FCI:
Група 6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 1 - Гончета
С работен изпит

Кратка история на породата: Българското гонче е най-известната и популярна ловна порода на България. То е незаменим помощник на българския ловец от столетия. Как точно се е появило по Българските земи не е съвсем известно и за корените на произхода му може само да се предполага. Някои източници сочат, че илири, траки, келти и гърци, населявали Балканския полуостров са ловували с подобни гончета. Предполага се, че всички гончета на полуострова имат азиатски произход. Породата е представена за първи път пред международната киноложка общественост на Световното Ловно Изложение в гр. Пловдив през м. юни 1981 г.

Общ вид: Българското гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елеганто тяло с леко удължен формат.

Важни пропорции:
Индекс на неговия формат - за мъжките от 112 до 114, за женските от 112 до 115.
Ръст: мъжки-54-58 см, женски- 50-54 см.
Тегло: мъжки-23-25 кг, женски-18-20 кг.
Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата.
Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката.

Поведение и темперамент: Отличното обоняние, силно развития слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност. Бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.

Глава: Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.
Черепна област: Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.
Стоп: Слабо изразен.
Лицева част:
Нос: Средно голям. Черна носна гъба.
Ноздри: Умерено широки.
Муцуна: Средно дълга - половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.
Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.
Челюсти: Силни.
Зъби: Пълен набор - 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.
Небце: Тъмно.
Очи: Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.
Уши: Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.
Врат: Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 0 по отношение на тялото.

Тяло:
Горна линия: Права, леко наклонена в областа на крупата.
Холка: Добре развита, здрава, мускулеста, слабо изразена.
Гръб: Прав, широк, мускулест, пропорционално дълъг.
Кръст: Къс, широк, мускулест, леко изпъкнал.
Крупа: Силна, добре замескулена, леко наклонена.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.
Долна линия: Права. Корем – леко повдигнат.
Опашка: Ниско поставена. Дебела в основата, като постепенно изтънява към върха. Покрита с по-дълги косми. Достига до скакателната става. При покой е права и отпусната надолу. При възбуда и по време на лов е вирната на равнището на гръбната линия или малко над нея.

Крайници:
Предни крайници: Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105 0 –110 0 . Гледани отстрани китките са с лек наклон.
Задни крайници: Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 0 . Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 0.
Стъпала-лапи: Големи, сводести и здрави, с релефно изпъкнали, прилепнали един към друг пръсти, завършващи със здрави черни нокти. Възглавничките са овални, черни, дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните - малко по-издължени.
Походка: Движенията са плавни и грациозни. Предпочитана походка:
•  при търсене на дивеч - тръс и галоп.
•  при преследване на дивеча - галоп.

Кожа: Средно дебела, еластична, сивосинкава, без бръчки, добре прилепнала към тялото.
Козина: Къса /около 3 см/, твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.
Цвят: Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафяви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафяви петна, с големина на лещник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.

Дефекти: Всяко отклонение от горе изложеното следва да бъде считано за дефект или порок в зависимост от степента на изявата му.
Широка и груба глава.
Изпъкнало окципитално рогче.
Гърбав нос.
Заострена или къса муцуна.
Увиснали устни.
Малки, кръгли, светли очи.
Високо поставени, неприлягащи плътно уши.
Къс, тесен гръб.
Недостатъчно мускулеста крупа.
Груба, прекомерно окосмена или извита в страни опашка. Много дълга или много къса, надминаваща или недостигаща скакателна става.
Много дълги крайници.
Разделени един от друг пръсти, прекомерно окосмени.
Криви крайници. “О”оброзна или “Х” образна постановка.
Силно наклонени или прави метакарпуси.
Липса на бяло петно на гърдите.
Недостатъчно прилепнал към тялото косъм.
Ясно забележим сив под косъм.

Дисквалифициращи дефекти:
Неуравновесена нервна система - страх от изстрели, немотивирана агресия.
Тежка, несиметрична глава.
Ясно очертан стоп.
Частично или напълно депигментирана носна гъба.
Разкривени или наядени зъби, липса на резци или предкътници, прогения, прогнатия, клещовидна захапка.
Очи с жълт цвят, разногледство.
Щръкнали вежди.
Уши покрити с дълъг, вълнообразен косъм.
Тесен, странично сплеснат и плитък гръден кош.
Изпъкнала гръдна кост.
Вдлъбнат или изпъкнал гръб.
Смъкната задница.
Опашка свързана по-високо от гръбната линия, навита на колело.
Къси крайници.
Бели нокти.
Бели петна по главата, врата, крайниците, върха на опашката.
Груб и дълъг косъм.
Липса на подкосъм.
Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.

Национален клуб “Българско гонче”

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: , , , , ,


Вижте и това:

One Response to “Българско гонче - стандарт”

  1. georgilevareka | 22/04/09

    Може ли бялото петно на гърдите до 2 см да бъде допустимо,а липсата на такова да се счита за дефект.Никъде в описанието на козината не пише че трябва да има такова петно.

Искаш да споделиш нещо? Коментирай!


− 2 = 1