Начало   За мен и блога   Фондация "Анималотерапия"   Галерия   Делфинотерапията в Мармарис   За контакти  

Български барак - стандарт

Публикувано в Породи кучета на 03.08.08

Име на породата: Български барак - твърдокосместо ловно куче
Произход : България
 
Предназначение на породата:
Българският барак е гонче, работещо по прясна следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежева силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена.
 
Класификация по FCI :
Група 6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция 1 - Гончета
С работен изпит
 
Кратка история на породата:
Баракът е древна порода ловно куче, отглеждано по българските земи. В продължение на векове на базата на местни отродия се формира днешния Български барак. Има исторически данни, според които прабългарите с идването им на Балканския полуостров довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. По-късно за оформянето на барака са допринесли и турците с доведените по българските земи ловни кучета. Името “барак”, което значи рошав, космат.
 
Общ вид: Българският барак е гонче със среден ръст, с хармонично развито тяло и удължен формат.
Важни пропорции: Индекс /показател/ на неговия формат е:
- мъжки от 106 до 113
- женски от 108 до 115
Дължината на муцуната е 40 - 45% от дължината на главата.
 
Ръст: мъжки от 53 до 58 см, женски от 48 до 53 см.
Тегло: мъжки 23 - 27 кг, женски 19 -22 кг.
 
Конституция: здрава, суха. Кожа - еластична, без гънки.
 
Поведение, темперамент: Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.
 
Глава: Суха, дълга, пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45 % от височината на холката и хоризонтално държана по отношение на тялото, в спокойно състояние.
Череп: Дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален израстък.
Стоп: Изразен.
Нос: Добре развита носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред. При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява.
Муцуна: Средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носната гъба е леко наклонен надолу.
Бърни: Стегнати, средно дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки.
Зъби: здрави, бели, пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка.
Очи: Средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят - от светло до тъмно кафяви.
Уши: Средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Меки на пипане, с тънък хрущял. Добре лежащи към главата.
Врат: Здрав, средно дълъг, добре замускулен без наличие на гънки. Разположен под ъгъл 40 ° към тялото, в спокойно състояние.
 
Тяло:
• Горна линия: права, с лек наклон надолу при крупата.
• Холка: средно висока, добре замускулена. Най- високата точка на тялото.
• Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг.
• Крупа: дълга, широка , леко наклонена назад, добре замускулена, малко по - ниска от холката.
• Гърди: Широк фронт. Добре развит гръден кош, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра.
• Корем: прибран.
Опашка: Ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма.
 
Крайници:
• Предни: сухи, здрави, с правилна постановка. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. . Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад.
• Задни:здрави , успоредни , с правилна постановка и добре замускулени бедра. Ъгьльт между бедрените и подбедрените кости е 130 градуса. Скакателната става /петата/ е добре оформена с ъгъл между костите около 140 градуса.
• Стъпала /лапи/: пръстите са добре засводени и прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в зависимост от цвета на космената покривка на пръстите: черен /при жълто-рижото оцветяване на космите на пръстите/ или светъл /при бели лапи или пръсти/.
• Походка: движенията са плавни. Типични алюри са тръст и галоп.
 
Козина: покривните косми са твърди с дължина 6 -10см, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с изключение на на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми.
Стопът е окосмен с дълги косми, образуващи “перчем”.
Кожата на горната и долната челюст е добре окосмена и се образуват характерни за породата “мустаци” и “брада”.
Над очите космената покривка оформя “вежди”.
Подкосъмът е плътен.
Цвят: цветът на космената покривка е жълто-риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черно - сиво седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото.
Главата трябва да е оцветена в основния цвят.
Бял цвят може да има по следните места:
-неголямо бяло петно на гърдите
-бели лапи
-бяла ивица на носния гръб и челото
-ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба
-бял връх на опашката
 
Недостатъци: груба глава; малки кръгли очи; дълги крайници; дълга опашка; раздалечени пръсти; слаба замускуленост; малки и не добре лежащи уши; по-къс от 6см и по-дълъг от 10 см косъм; недостатъчно твърд косъм.
 
Дисквалифициращи пороци: груба глава с квадратна или клиновидна форма. Силно изразен стоп. Депигментирана носна гъба; клещовидна захапка. Вродена липса на зъби. Тесен гръден кош; седловиден или шаранов гръб; свлечена крупа; къси крайници; дължина на косъма над 12 см; мек косъм; бял цвят на космената покривка на места, не описани в стандарта. Едностранен или двустранен крипторхизъм; неуравновесен тип нервна система; страх и агресия. Явни отклонения от описания стандарт.
Мъжките екземпляри трябва да имат два видимо нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: , , , , , , ,


Вижте и това:

Искаш да споделиш нещо? Коментирай!


8 − = 2