Брадато коли – история на породата

Брадатото коли е представител на семейството на шотландските овчарки. Главна отличителна особеност на породата е свързана с името й – козината на муцуната е толкова дълга, че образува мустаци и брада.

Произходът на брадатото коли, както и на много други породи, се крие в дълбините на времето. Има различни мнения по този въпрос. Според едно от тях, родината на всички пастирски кучета е била Централна Азия. Заедно с номадските племена са мигрирали на запад, охранявайки керваните и стадата. Дългокосместите овчарки се срещат из цял свят, предимно в планинските райони и в местностите със сурови зими. В Испания е развъдена породата Гос д’Атура, във Франции – пиренейската овчарка и бриарът, в Португалия – као да Серра де Аиреш, в Холандия – скапендус, в Русия – южноруската овчарка, в Полша – полската низинна овчарка и други подобни. Всички те, в една или в друга степен са родствени и е неуместно да се твърди, че някоя от тях е в основата на произхода на всички.

В Шотландия местните кучета са се смесвали с предците на колито, най-вероятно доведени от келтите.

Брадатите овчарки съществували в Шотландия в течение на няколко века. Много са се ценили от пастирите заради издръжливостта си и отличните си способности да пасат добитъка – овце и крави. Не се обръщало внимание на външния вид на овчарките, за главните критерии при отбора са служили работните качества. Едва в края на 19 век започнали да обръщат внимание и на екстериора (външния вид) на кучетата. Наричали ги с различни имена – шотландска овчарка, планинско коли, високопланинско коли, говедарско куче, шотландско брадато коли и космато коли.

Създаването и развитието на брадатото коли като порода протекло под влиянието на естествените природни фактори, а не чрез изкуствения отбор, затова няма ранни документирани свидетелства за произхода му. На породата вероятно са повлияли полските и руските овчарки. През 1514 г. в Шотландия от Полша били внесени овце заедно с полски пастирски кучета. Работните кучета на тези овчарки толкова се харесали на шотландските овцевъди, че те започнали да ги кръстосват със своите високопланински колита. Голяма е вероятността в жилите на брадатото коли да тече кръв и от руските дългокосмести овчарки, с които в средните векове прекарвали стадата с овце и говеда из европа. Съществуват документи, в които е описано, че чрез кръстосване на руски овчарки с брадати колита е получена староанглийската овчарка бобтейл.

Джеймс Далглиш в книгата си „Коли” посочва възможността, че брадатото коли произхожда от староанглийската овчарка, тъй като и двете породи са създадени в Шотландия. За потвърждение може да послужи рисунката „Овчарка”, публикувана през 1804 г., на която има куче, приличащо както на староанглийска овчарка с опашка, така и на брадато коли.

За начало на официалната история на брадатото коли може да се счита 1891 г. Тогава Томсън Грей публикувал труда си „Кучето на Шотландия”, в който породата е спомената със съвременното си наименование. Тогава породата не била много разпространена, но вече била позната, тъй като хубави екземпляри били показани на изложбите в Глазгоу и в Англия.

През 1897 г. Шотландският кенел клуб провел изложба в Единбург, на която за първи път брадатото коли е признато официално, благодарение и на старанието на ентусиаста на шотландските породи Панмур Гордън. Един от характерните представители на брадатите колита в началото на 20 век бил Джок – с тъмно сива окраска и бели петна. Въз основа на описанието на породата, направено от Панмур Гордън, бил разработен новият стандарт на брадатото коли, който действал почти 60 години и с незначителни изменения послужил за основа на съвременния стандарт.

През 1912 г. в Единбург е основано Обществото на любителите на брадатото коли, но първата световна война през 1914 г. прекъснала това чудесно начинание. Едва през 1955 г. в Англия с подкрепата на Лондонския коли клуб бил открит първият клуб на брадатото коли. През 1964 г. клубът издава специализирано списание и преразглежда стандарта на породата. Главното изменение засягало ръста. Вместо височина в холката 50-60 см, била уточнена височина за мъжките 53-55 см, а за женските 50-53 см.

Счита се, че през 1944 г. е основано съвременното поголовие на брадатите колита, благодарение на създаденият от г-жа Уилямсън развъдник Bothkenar. В съвременната популация на брадатите колита в Англия се състои от три типа. Старият тип се отличава с по-дълго тяло и по-дълга глава. Козината е по-груба, но не е прекалено дълга. Очите са по-тъмни и пигментацията е по-добре изразена. Като цяло обаче старият тип брадати колита за по-малко ефектни, отколкото другите типове.

Типът „Потърдейл” е наречен на едноименния развъдник, собственост на Джанет и Майк Люис. Те започнали да развъждат разкошните брадати колита с изразителна глава и много дълга козина. Болшинството развъдчици обаче, развъждат третия, междинен тип, съчетаващ положителните качества на първите два.

Днес брадатото коли е известно в цял свят. То е участник в изложби и различни състезания. Това куче е отличен спортист и ефектен компаньон.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: брадато, брадато коли, глава, козина, коли, компаньон, куче, муцуна, овчарка, овчарско, овчарско куче, пастирско, пастирско куче, порода, развъдник, Шотландия, шотландска, шотландска овчарка