Японски хин

Японският хин е подвижно, храбро и самолюбиво куче. Той е отличен страж на дома и напразно не лае. При неумело възпитание гордият пес, както и всяко друго куче, може да прояви агресия даже и към стопанина си. Грижата за хина не е сложна, козината му има способността да се самопочиства. Достатъчно е само да го вчешете и кучето ви е готово за изложба. Японският хин е идеално куче за апартаменти – той е чистоплътен, невзискателен е към храната, схватлив и съобразителен, весел и скромен. При това не създава излишен шум и заема съвсем малко място.

Общ вид
Японският хин е неголямо елегантно, подвижно, съобразително и приветливо куче с широка глава и обилна дълга козина. Движенията са леки и елегантни, осанката е горда. Характерното при него е, че когато върви, вдига високо предните си крака. Форматът му е квадратен, а при женските може да бъде малко разтеглен. Височината в холката при мъжките е 25 см, а женските са малко по-ниски. Теглото му е 1,8-2,3 кг.

Главата му е широка и заоблена, носната гъба е сплесната и е разположена на една линия с очите, черна на цвят. Зъбите му са бели и здрави. Очите му са големи, заоблени, разположени отпред и далече едно от друго. Те са блестящи и черни. Ушите му са с триъгълна форма, висящи, поставени на голямо разстояние едно от друго и покрити с дълга козина. Вратът му не е дълъг и високо поставен. Гърбът му е къс и прав, гърдите са умерено широки и дълбоки, коремът е стегнат. Опашката му е метната на гърба наляво или надясно, но не е завита в пръстен, покрита е с дълга козина. Японците казват, че опашката на хина прилича на цъфтяща хризантема.

Козината е копринена, тънка, права и прилягаща, с подкосмие. Обилно покрива цялото тяло с изключение на лицето. На ушите, врата, задната част на крайниците и на опашката е развита особено дълга и красива козина. Окраската е бяла с черни или рижаво-жълти петна. Желателно е петната да са симетрично разположени около очите, а ушите са целите на петна. Много важно е от муцуната до челото да минава широка бяла ивица. На нея може да има неголямо черно петно, т. нар. „палец на Буда”.