Японски териер

Японският териер, като порода, е възникнал в резултат на кръстосването на местни малки кучета с неголеми такива, напомнящи на левретката (италианска хрътка) и гладкокосместия фокстериер, които в Япония са донесени от холандците в началото на 18 век. Систематичната племенна работа е започнала едва през 30-те години на миналия век.

Японският териер е чистоплътно, спокойно куче с много къса козина и без какъвто и да е мирис, което лесно се отглежда и е специално създадено за стеснените жилищни условия на големите градове в Япония.

Въпреки, че това силно куче с атлетично телосложение се е проявило като прекрасен апортировчик и на сушата и във водата, а така също и като превъзходен компаньон, неговата популярност намалява. За щастие, японските ветеринари основали общество, чиято цел е запазването на породата японски териер.

По строежа на тялото си японският териер напомня на хрътките. Развъдчиците успели да създадат миниатюрния японски териер въпреки, че болшинството териери са със стандартни размери. Поради късата си козина, японският териер е податлив на простуди.

Както е видно от името, родината на японския териер е Япония. Породата възниква през 18 век и предназначението й било за лов на плъхове и апортировчик. Днес се използва главно като компаньон. Продължителността на живота е 12-14 г. Височина в холката 32,5-33,5 см, тегло 4,5-6 кг. Окраската е трицветна с черна глава, рижав с бяло, бял с черни петна, с черни или рижави петна по тялото.

Външен облик. Главата на японския териер е малка, челото е достатъчно широко, ушите са със среден размер, високо поставени, полуизправени, насочени напред. Очите са средно големи и тъмни, носът е винаги черен. Шията е със средна дължина и достатъчно силна. Крайниците са дълги стройни и равни, опашката е къса и се носи високо.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: апортиране, апортировчик, компаньон, куче, кучета, лов, ловджийско куче, породи кучета, териер, хрътка, японски териер