Чау-чау - стандарт

Стандарт на чау-чау в FCI е под № 205 (09.06.1999)

Произход: Китай

Дата на публикация на по-рано действащия стандарт: 24. 06. 1987 г.

Предназначение на чау-чау: Куче за охрана и компаньон

Класификация по FCI: Група 5. Лайки и примитивни породи. Секция 5. Азиатски шпицове и родствени породи. Без работни изпитания.

Общ вид
Чау-чау е активен, компактен, с къса поясница и което е съществено – добре балансиран, лъвоподобна външност, величав, държащ се с достойнство. Опашката се допира до гърба.

Поведение
Чау-чау е спокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е 43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и хармоничността на тялото.

Глава

Черепна част
Черепът е плосък и широк, добре запълнен под очите. Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.

Лицева част
Носната гъба на чау-чау е голяма и широка и във всички случаи е черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък – с естествен цвят. Муцуната е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като на лисица. Устните и небцето са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен. Зъбите са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са перпендикулярни на челюстите. Очите са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък. Ушите не са галеми, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.

Шия
Здрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.

Тяло
Гърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и дълбоки. Ребрата са сводисти, но не бъчвообразни.

Опашка
Поставена е високо. Носи се прилепнала на гърба

Крайници
Предните са съвършено прави, със средна дължина и здрави кости. Раменете са мускулести и коси

Задните крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред. Стъпалата са къси и прави

Лапите не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти

Движения
Къси крачки и превзета походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.

Козина
Чау-чау има дълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него. Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.

Окраска
Чисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цват, често с оттенъци, но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна на бедрата често са по-светло оцветени.

Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.

Дефекти
Всяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.

Забележка
Мъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в тестикулната торбичка.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: впрегатно куче, куче, куче за охрана, куче пазач, ловно куче, пастирско куче, породи кучета, стандарт, чау-чау, шпиц