Фоксхаунд - история

Английският фоксхаунд (лисогон) е старинна порода, чийто съвременен облик на съвършено куче за лов на лисици е създаден само през 19 век. До тогава, още от средновековието, основният обект на лов с хрътки и гончета в Англия бил еленът. Големите гончета намирали и вдигали дивеча, а хрътките го улавяли.

Изминало време и гъстите гори на острова ставали все по-мълко, намаляли значително и елените. Наложило се английските ловци да приминат на по-ръзпространен дивеч – лисицата. Новият дивеч и новият вид лов се сдобил с много поклонници. Ловът на лисици е много бърз и скоростен и е малко по-различен от обикновения лов с кучета, който все още се практикува в много страни. Оказало се обаче, че старите гончета не са съвсем подходящи за ловът с коне, тъй като са много бавни. Тогава започнало кръстосването на гончета с хрътки и постепенно било получено по-бързоного гонче.

При създаването на английския фоксхаунд британците никога не са се грижили особено за външния вид на кучетата. „Окраската не може да бъде лоша”, твърдели те. Разноцветните, петната и петънцата по тялото, другите чисто естетически „грешки” на екстериора, не са се счетали за груби пороци.

Английските селекционери не са се притеснявали особено за развитието на гръдната клетка и остротата на слуха, толкова важни фактори от гледна точка на европейските им колеги. При развъждането на английския фоксхаунд основно внимание се е отделяло на развитието и подобряването на такива качества като скорост, отскоци, издръжливост и психологическа съвместимост в условията на съществуване в стадото. В резултата на това стадата, които често се състояли от доста гончета, са се превръщали в качествено работещ колектив, макар съставени от разнородни по външен вид (екстериор) гончета.

Доста забележимо английските фоксхаунди са се отличавали един от друг в зависимост от кой район произхождат. Част от тях били големи, мощни, но по-бавни, в сравнение със събратята и посестримите си от друга част на страната. Срещали са се също и твърдокосмести фоксхаунди, своего рода полугрифони.

Английските селекционери остават верни на принципите си като отхвърлят естетическите категории. При развъждането до наши дни се използват само първокласни работни кучета с безупречни родословия. Основната насока е развитие на скоростните качества и издръжливостта на кучетата, поради което се подбират най-бързите английски фоксхаунди.

Англичаните се отнасят бдително и към строежа на тялото на животното. Под внимание се вземат тези му особености, които имат някакво значение при лова. Кученцата на английския фоксхаунд не се записват в родословната книга на английския Кенел клуб. Те се водят на отчет по много строги правила от Асоциацията на собствениците на английски хоксхаунд. В родословната книга на Асоциацията се записват само кучета, чиито предци в протежение на поне шест поколения не са имали примес на кръв от други породи.

Съвременният английски фоксхаунд е една от най-ниските хрътки. Височината му в холката не достига и 60 см. В същото време у представителите на много други ловджийски породи тази височина се счита за минимална. Английският фоксхаунд се слави с отлично здраве, крепко телосложение, физическа сила и устойчивост и с удивителна бързина. Въпреки, че в родината си фоксхаундът се счита за специалист по лисиците, в други страни се използва за лов на глигани и чудесно се справя с тази задача. Фоксхаундът е много подходящ и за лов на водоплаващ дивеч. Това е много смело куче, пред нищо не се спира и винаги взема своето. Породата е известна в целия свят. Има даже американска разновидност на фоксхаунда.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: английски фоксхаунд, гонче, лов, ловджийско куче, фоксхаунд, хрътка