Уралски рекс – история на породата

Урал е известен не само с полезните си изкопаеми, но и сживотните. През 40-те години на 20 век геолози и биолози от различни експедиции отбелязвали в отчетите си, че в много села на Урал са срещали необикновени котки, чиято космена покривка била къдрава. Тъй като по-често хората си оставяли котараците, считало се е, че тези котки са изчезнали до наши дни.

През 1995 г. в град Заречний в Свердловска област обикновената късокосместа котка на семейство Подуровски, наречена Мура, ражда три котенца, две от които имали необикновена козина – къса и вълниста. Те си оставили едно мъжко котенце с вълниста козина и го нарекли Василий.

Растял котаракът Василий. Два пъти си сменил козината. Към третата година напълно се оформили неговите къдрици. Настанало време да го оженят. Оженили го за една късокосместа котка. Всички котенца в котилото били гладкокосмести. Тогава кръстосали Василий с майка му, котката Мура, и в котилото котенцата били къдрави. Тези котенца и котаракът Василий станали представители на рядката в наши дни порода Уралски рекс. В Екатеринбург има семейство, което получило котки от тази порода, но от други производители.

През 1997 г. в Москва от Екатиринбург били доставени две котки от породата Уралски рекс – Маркиза и Бони, и котаракът Клайд. Бони и Клайд се заселили в гр. Долгопрудний, Московска обл. и през 1999 г. имало от тях две котила Уралски рекс.

На съвещание на фелинолозите от Русия и ОНД било разрешено да се кръстосват котки от породата Уралски рекс с Европейска късокосместа котка за да се разшири кръгът на племенните животни и да се отдалечат от близкородствения инбридинг.

Котаракът Клайд го кръстосали с късокосместа котка. От котилото избрали едно женско котенце, наречено Авдотя, което по фенотип подхождало на уралски рекс повече от другите котенца. В резултат на инбридинга баща х дъщеря, Клайд х Авдотя, било получено котило, в което четирите котенца били с къдрава козина и само едно с гладка, но било носител на гена за рексова козина.

Докато е траяло събирането на генофонда е било трудно да се видят котки от тази порода, освен на изложбите в Екатеринбург. В днешно време има известна бройка уралски рексове и в Москва.

Уралският рекс е невзискателна, послушна и много ласкава котка. Той се държи като пълноправен член на семейството. За него стопанинът е центъра на света. Приспособява се към неговият ритъм на живот, навсякъде го следва неотлъчно и даже често започва ннякакъв разговор на своя котешки език.

Уралският рекс е благожелателно и общително създание. Той с лекота намира общ език с всички домашни животни. Това е идеалният приятел, който създава около себе си атмосфера на мир и любов. Трябва само по-внимателно да се отнасяте с тази нежна и общителна котка, тъй като съвсем искрено се натъжава, когато й се карат и нагрубяват. Ласкавият поглед и изумрудените очи говорят за истински златният характер на уралския рекс, който и на външен вид е великолепен.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: гладкокосмест, инбридинг, козина, котарак, котенце, котка, къдрава, късокосместа, късокосместа котка, порода, рекс, Урал, уралски, уралски рекс