Това е Тигра

Влезе в дома ми преди повече от 16 г. като голямо коте. А тя наистина беше голяма и много различна от всички котки, които бях виждала. И се настани все едно се беше родила у нас. Името пък дойде само - голяма, на ивици. В един роман, няма да споменавам автора, за да не сгреша, в един цирк имаше два тигъра - Тигра и Такур. Имаше навика да се крие зад табуретките и като мине някой да се изправи и да го тупне с предните лапи по корема. Живея до полето и чест проблем в апартаментите бяха мишки. Три дни след като Тигра дойде при мен една мишка направи грешката да влезе. Оттогава мишият проблем не стои пред мен.

С първия опит за поколение не се получи. Мумификация на плода, според доктора. Втория път, след няколко кръвоизлива и преносване, ветеринарят предположи, че изходът от бременността ще е същият. Легнах си с тази мисъл. Тя постоянно се опитваше да легне при мен, но беше шумна и я пъдех. Призори се събудих от странен звук. Оказа се, че Тигра е родила в краката ми и съм бутнала бебето на пода. Отгледа поколението, а и няколко следващи до главата ми. Не раждаше сама. Искаше да и направим легло на дивана (сама показваше мястото), което отгоре да е покрито, за да е скрита. Но до нея трябваше да има човек, иначе тръгваше да го търси. Едно от поколенията обаче дойде през юли. Жестока жега, но тя роди по същия начин в един следобед. Рано сутринта я чувам, че разнася коте и мяука. След няколко нейни курса с бебето в уста станахме да видим какво става. Оказа се, че иска да преместим семейството в северната стая. И така, Тигра с бебето в уста напред, аз с постелката и останалите четири след нея. Застана на мястото, което си беше избрала, изчака да разположа леглото с поколението, легна и замърка доволно.

Веднъж бях взела кавалер за другата ми котка – сребристосив персиец, от чиято цена ми се изправи косата. Котаракът явно беше боледувал като бебе и при издишване издаваше силен хъркащ звук. Предположих, че ще трябва да държим котешката двойка затворена, но решихме да опитаме поне да ги храним на едно място. В момента, в който Тигра чу издишването, аз чух силно ръмжене, примесено с вой. Вдигнах котарака (той беше два пъти по-дребен от нея, а и сега нямаше да мога да го платя). Изобщо не се посвени да се нахвърли на мен. Една седмица, като се засичахме по коридора, отбивах в първата врата докато тя мине. 50-60-килограмовата ми немска овчарка също много добре познаваше този звук и се скриваше преди Тигра да е набрала скорост. А не може да се каже, че го е била някога. Е, без да броя едно-две издраскани уши в бебешката му възраст. Навън иначе не прощава на котките.

Тигра имаше уникален начин да комуникира с нас. Знаеше по кое време се прибира съпругът ми от работа и винаги се настаняваше да го чака на хладилника в коридора. Веднага щом влезе тя поздравяваше с „мау”. Той от своя страна питаше: „Какво прави на тате момичето?”. Следваше ново мяу, но подобно на това, с което викаше бебетата си. Докато си разменяха тези „реплики” и двамата стояха опрели чело в чело. А сутрин, докато той си пие кафето, тя задължително лягаше на раменете му. И така 16 г. Мина месец откакто я няма, а името и продължава да се промъква, когато, напр. трябва да се купи храна за животните. Празнината е огромна.

Елена Станоева
гр. Пазарджик

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: котка, котки, породи котки, сибирска, сибирска котка