Сибирска котка - произход и развитие

Сибирската котка принадлежи към полудългокосместите котки и като порода е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване.

Едрите, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите улесняват сибирската котка да ходи по дълбокия сняг. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът на сибирската котка е приет и утвърден през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от всички международни организации.

Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й.

Материалът е любезно предоставен от Фелиноложкото дружество - Пловдив

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: котка, котки, полудългокосместа, полудългокосмести, породи котки, сибирска, сибирска котка