Сиамска котка - произход и развитие

Сиамската котка е една от най-изящните и красиви породи котки. Нейната родина е Сиам – древното име на днешен Тайланд. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането й имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в храмовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия.

През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът Фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в “Кристъл палас” в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции – от възхищение, до пълно отрицание.

Сиамските котки са считани за тайнствени и за тях се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно.

В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки – тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази “котешка закачалка” пръстените не изпадали и не се загубвали.

Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като “в природата нищо не е съвършено”. Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки.

В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи.

Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ, както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно също създал собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.

В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода – Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип.

Материалът е любезно предоставен от Фелиноложкото дружество - Пловдив

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: дворец, дворци, дворцови котки, котка, котки, породи котки, Сиам, сиамец, сиамка, сиамска, сиамска котка, Тайланд