Самоед (самоедска лайка)

Самоедът, наречен още арктически шпиц, е куче с многовековна история. Легендата разказва, че заради увеличението на числеността на населението на Иранското плато, силните племена изтласквали по-слабите все по на север, докато най-примитивното племе – самоедите (лапландци, ненци), не се намерило в безопасност в просторната тундра. Там самоедите водили чергарски начин на живот, който зависел от поголовието северни елени и от кучетата, които били едновременно пастирски, ловджийски, транспортни, просто компаньони, бавачки и „грейки” за децата и затова в продължение на няколко века самоедът се е развивал без намесата на други породи.

През 1889 г. от Архангелск в Европа били внесени самоеди, които се явяват далечни предци на съвременните европейски и американски линии. През 1893 г. норвежецът Ф. Нансен купува в малкото село Хабаров 34 самоеда и се отправя на своята знаменита експедиция на Северния полюс. На 11. 12. 1911 г. друг норвежец Р. Амундсен пръв достига южния полюс с впряг кучета, водени от самоед.

За първи път стандартът на породата е бил съставен от англичани през 1909 г. Оттогава са останали непроменени цветът на козината – бял или кремав, цветът на очите – тъмно кафяв, пигментацията на устните, носа и клепачите – предпочита се да е тъмна. Летвата на ръста значително се е вдигнала.

Описание
Самоедът е поразително красиво, великолепно и силно куче, много издръжливо. Пропорционално сложен, със среден размер и здрав самоедът има плътна, гъста и много обилна стърчаща козина. Непроницаемата космена покривка създава надеждна защита от лошото време. Височината в холката е 46-56 см. Скелетът и мускулатурата са добре развити. Теглото е 23-30 кг. Кучето може да тегли товар, превишаващ много пъти собственото му тегло. Белоснежната козина на самоеда е неповторима в кучешкия свят, тя сияе като недокоснатия сняг в тундрата – родината на това куче.

История
Тази древна порода винаги е живяла в чистота и никога не е била подложена на подобрение от страна на селекционерите и затова за всички свои качества тя е задължена само на себе си. Своето название породата дължи на самоедите – племе от северните номади (ненци), които са създали и изключително високо ценената бяла окраска. Ослепително бяла козина със сребрист оттенък в края на косъма, светещ като парченце лед, или чисто бяла окраска с лек тънък слой бисквитен оттенък, наподобяващ отразени слънчеви лъчи. Въпреки това в миналото самоедските лайки са били и в други цветове – черно-бяло и самурено. В самото начало на 20 век първите английски ентусиасти на породата решили да култивират само бялата и бисквитената окраска. Тези кучета са се използвали при пасене на елени, за охрана и винаги били любими заради красотата си и необикновените си способности при впрягането в шейна.

Породата е призната от FCI, АКС, UКС, КCGВ, СКС, АNКС.

Характеристика
Дългият живот редом до човека се е отразил на характера на самоеда. Това благородно, добро и дружелюбно куче, много добре се отнася към хората. То е непосредствено като дете, но иначе е надежден страж, послушен и добър, здрав и непретенциозен. Самоедът е куче с фина психика и жив ум. Способен е да ви порази със своите самостоятелни и нестандартни действия и постъпки.

Самоедът лошо преживява самотата, той трябва да живее в тесен контакт със стопанина си. При това положение още на 3-4 месеца напълно ще изпълнява основните команди, на които трябва да бъде научен само с търпение и любов. В никакъв случай не трябва да бъде бит и наказван.

Самоедът обича да играе. Той е весел и ласкав и се старае да се хареса на стопанина си. Ако самоедът е обучаван правилно, той може с лекота да печели конкурсите по изпълнение на командите за общо послушание, съревнования за преодоляване на препятствия (аджилити), може да участва в аварийни и спасителни операции, като куче-водач и разбира се семейно куче – верен приятел на възрастните и ласкав и грижовен приятел на децата.

Самоедът, подобно на другите северни кучета, няма никакъв неприятен мирис. Той не се бои от горещия климат и не е сложно да се отглежда такова куче, без да броим грижата за неговата пухкава козина. Тя не трябва да се оставя влажна. След къпане трябва да се изсуши добре и да се вчеше. Самоедите линеят 1-2 пъти в годината. Линеенето преминава бързо и подкосмието се отстранява с помощта на специална четка. От падналата козина може да се оплетат много хубави и топли пуловери от типа на ангорските.