Произход, усъвършенстване и съвременно състояние на каракачанското куче

Известно е, че траките са имали култ към кучето и коня, а според едно съобщение на охридския епископ Теофилакт, прабългарите почитали кучетата и им принасяли жертви. Подобно отношение към кучето са имали много други древни народи, занимаващи се със скотовъдство, особено номадите-пастири. В свещената книга на персите “Зенд-Авеста” например има цяла глава, посветена на кучето. Там, нараняването и лошите грижи за пастирското куче са описани като сериозни престъпления и наказанията, които се предвиждат, са жестоки.

Подобно отношение към пастирското куче е позволило още в зората на животновъдството да се формира различни типове кучета пазачи, плод на висока за времето си развъдна дейност. Това е оказало влияние върху предците на каракачанското куче с местен и чужд произход, като е спомогнало за образуването на конвергентни форми. Появяването на някои от тези форми по нашите земи най-вероятно е свързано с придвижването на други домашни животни, основно на овце и говеда. Според проф. Хлебаров (1930 г.) брахицерното говедо е дошло на Балканите отТуркестан, Кавказките планини и Сирия и твърде вероятно е с него да са се придвижвали и догообразни кучета, с които са известни Туркестан и Кавказ.

Особен интерес представлява развитието на овцевъдството, неразривно свързано с използването на кучета пазачи. Ето защо придвижването на овцевъдни племена и появата на една или друга порода овце, в определен географски регион, може да се разглежда като сигурен белег за движението на съпътстващите ги кучета. Показателен в това отношение е вносът в Епир, Италия, Кавказ и Армения на тънкорунни овце от Милет.

Добро място за обмен на разплоден материал са били и панаирите, като този в Солун през XII век например, описан в съчинението “Тимарион” така: “…На него се стичаха хора не само местни и едноплеменни, но хора всякакви, от всякъде: гърци от всякъде, различни лидийски племена, които живеят в съседство от придунавските земи до Скития, хора от Испания, италианци, ибери, лузитанци, келти от другата страна на Алпите…” и по-нататък: “…Още като седях на върха на хълма, аз се учудвах на многото видове и голям брой животни. Смесеният им рев стигаше до ушите ми: коне цвилеха, волове мучаха, овце блееха, свине грухтяха, кучета лаеха. Кучетата следваха господарите си, за да ги бранят било от вълци, било от крадци.”

Периодично по нашите земи са идвали и куманите, както разбираме от наредбата на Алекси I Комнин за светогорската лавра “Св. Атанасий” (1094 г.) в Атон, в която пише, че куманите използват манастирските пасища и са направили кошари там, а не плащат десятък.

Друга възможност за “преливане” на кръв от азиатските догообразни е преселването на много турски пастири от Лидия след превземането на Цариград (1453 г.) от турците. Това са така наречените юруци. Първите преселвания на юруците са станали по времето на султан Баязид (1389-1402 г.) в Пловдивска област. Те са странстващи овчари, които лете са пасяли овцете си в планините, а през зимата слизали в низините. Според проучванията на проф. Желю Ганчев (1922 г.) някакъв юрук от Солунско оставил в Рилския манастир всичките си 2000 овце заедно с овчарите и кучетата.

Материалът е любезно предоставен от Международната организация Каракачанско куче

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: догообразни, догообразни кучета, догообразно куче, каракачанско, каракачанско куче, куче, кучета, номад, пастир, пастирско, пастирско куче, порода