Предците на боксера

Боксерът се отнася към групата на догообразните породи, наречени още молоси, които са обединени от общ произход и външно сходство. Догообразните са мощни кучета с широко тяо, здрав скелет и обемни глави. Използвали са ги за лов на едри животни, за боеве, за охрана и като военни кучета.

За праотец на всички догообразни се счита т. нар. тибетски дог. Това куче прилича на съвременните средноазиатски и кавказка овчарка. големите догообразни кучета от такъв тип са внесени в Гърция от Александър Македонски след Индийския му похо. След това те попаднали в Рим и послужили за основа при развъждането на молосите. Появилите се впоследтвие британски и келтски догове, които се разселили не само на Британските острови но и в цяла Европа, били използвани за охрана и за лов на едри животни. Те били силни, с широки муцуни, използвали са ги и като бойни кучета и в зависимост от местните условия били по-малки или по-големи.

В средна Европа са се развъждали две разновидности на този тип кучета. Едните били големи гдански буленбайсери и са ги използвали за лов на едър дивеч, основно в Полша и северна Германия. Другите били малки брабантски буленбайсери за лов на диви свине в гъстите гори в северната част на Алпите, които поради малките си размери били по-подвижни. Малките буленбайсери са считани за прародители на боксера.

Това били едноцветни рижави или тигрови кучета, без бели петна. Муцуните им били широки и къси. За сметка на доста по-късата горна челюст, се получавала захапка, позволяваща на кучето да диша, дори когато се е впило в противника. Тогава възниква и обичаят за купиране на ушите, тъй като късото ухо трудно ще бъде захапано в битка. Браздата на носа на буленбайсерите понякога била толкова дълбока, че сякаш носът е разделен на две половини. Такива кучета ги наричали двуноси и в зората на боксера имало любители, които смятали, че носът на истинския боксер трябва да бъте точно такъв. Кучета с подобна носна гъба понякога се раждат и в кучилата на съвременния боксер.

При лов задачата на буленбайсерите била да стоят в засада и да чакат, когато гончетата подкарат дивеча към тях, тогава групата буленбайсери се нахвърля върху жертвата и я удържа, докато ловецът не дойде и я убие. Да се бориш с разярен бик или глиган, значително превъзхождащи кучето по тегло и сила, и имайки с какво да се защитават, било задача, изискваща огромна смелост и превъзходна хватка. Всички тези качества присъствали в предците на боксера чрез многовековната селекция, която е била насочена само към работните качества на кучето.

С появата на огнестрелното ловно оръжие обаче отпаднала необходимостта да се отглеждат групи кучета за преследване на едрия дивеч, а точка на това дело сложила и самата забрана за преследване. Умирането на буленбайсера като порода било спасено от интереса на касапите и търговците на добитък. Помощ в управлението на животните им оказало именно такова смело и подвижно куче. По-нататък се опитали да подобрят породата, като я кръстосали с внесените английски булдоци, които по него време имали много по-работен екстериор и по размери били близки с буленбайсерите.

Английският булдог внесъл в брабантския буленбайсер по-широкото тяло и по-късата и масивна глава, а така също и белия цвят, получен на свой ред от алано дога, вече изчезнала порода догообразни кучета. По този начин в края на 18 век единния породен тип на буленбайсера бил в значителна степен изгубен и той вече представлявал смес от буленбайсер, английски булдог, алано и други кучета. И единствено съществуващото дотогава столетно чистопородно развъждане на буленбайсера позволило по-нататък да се премине отново към единен тип.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: бойно куче, боксер, буленбайсер, военно куче, догообразни, куче, куче за охрана, лов, молос, охрана, порода, тибетски, тибетски дог