Поведение на котката-майка

Няколко пъти в годината котките може да имат котенца. Това се предшества от времето на т. нар. „котешки сватби”, когато котките стават доста неспокойни и е много трудно да се удържат у дома. Девет седмици след това на бял свят се появяват малките котенца, обикновено са няколко, едно след друго за кратки интервали от време. На брой са четири, пет, понякога повече и тежат около 80 грама.

Малко преди да роди котката търси някое тихо и усамотено място, където може спокойно да се окоти, защото в първите седмици на живота си малките котенца са слепи, глухи и напълно безпомощни. Те обаче могат да душат и съвсем скоро могат да намерят мамината бозка и да засучат първата си глътка мляко. Всяко котенце се храни само от една бозка и затова те не се бият помежду си.

След известно време котенцата могат с възглавничките на предните лапи ритмично да натискат бозките и така регулират притока на мляко.

Около седмица след раждането си, котенцето удвоява теглото си и се отварят очите му. У всички котенца те са сини. Всъщност те наистина започват да виждат едва след месец. Тогава котенцето започва с любопитство да изследва всичко наоколо и лека-полека минава на твърда храна.

В стаята, където живее котката с потомството си, не трябва да се вдига шум. Ако тя е смутена или притеснена по някакъв начин, тя ще напусне стаята и по реда на раждането ще отнесе на по-спокойно място едно по едно котенцата, хващайки ги за врата. Докато ги носи, котенцата не се съпротивляват, а висят като вцепенени.

В първите месеци котката-майка е много заета. Котаракът въобще не се грижи за потомството си. Тя не само храни котенцата с мляко, но и постоянно ги облизва, като по този начин се подобрява храносмилането им и ги почиства. През това време котката даже започва да мяука по-особено – някак си нежно и тихо. Тя почти не се отделя от котенцата си освен за кратко, колкото да хапне и да се облекчи.

Котката много се грижи за малките си. Ако някое от тях изпълзи от леговището, тя веднага ще го върне обратно. Ако усети, че непознат се е приближил към котетата й, то тогава лошо му се пише, дори това да е някое огромно куче. За да защити децата си, котката безстрашно се нахвърля на всеки враг и след това на него му остава единствено да ближе раните си.

Малките котенца трябва да се научат на доста неща. Отначало те си играят едно с друго – борят се, скачат, хапят и съскат. Те са много подвижни и се стремят да хванат всичко, което се движи. Наблюдавайки майка си, малките лека-полека научават всичко, което трябва да умее една котка – да се грижи за себе си, да се катери по дърветата, да се приближават незабелязано към мишата дупка и да ловят риба. Котката ги учи да разпознават хубавата храна от лошата.

Котенцата трябва да разпознават „своите” хора от чуждите. След около пет месеца те си сменят зъбите, а след около година те вече сами могат да създадат и да си отгледат потомство.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: котарак, коте, котенца, котенце, котета, котешки, котка, поведение