Нюфаундленд – история на породата

От незапомнени времена нюфаунд-лендът е отглеждан и развъждан от индианците от северо-източното крайбрежие на Канада. Евро-пейските заселници видели това куче едва през 16 век. Кучетата били умели плувци и можели дълго време да престоят в ледените води. Техните лапи били с ципи между пръстите, имали дебела и тежка опашка, изпълняваща ролята на рул, широки гърди – кил, мощен и силен врат за пренос на тежки предмети и чудесна водонепропусклива козина. В течение на много векове е протичал стихиен отбор по отношение на работните качества на нюфаундленда – издръжливост, сила, смелост.

Проведените в наше време изследвания на кучетата, обитаващи планината Апалачи в Северна Америка не по-малко отпреди 8 000 г., не оставиха съмнения за родството им с изкопаемите молоси. Това дало основание за съвременната хипотеза, че част от тибетските догове са се преселили на територията на днешните САЩ и Канада през Беринговия пролив, Алеутските острови и Аляска.

Първите писмени сведения за черните водолюбиви кучета, служещи за превоз, са от 1639 г., а първото описание на нюфаундленда е от 1700 г. Първичното образуване на породата нюфаундленд е протекло напълно независимо от другите потомци на тибетския дог, преминали на запад по оста на 40-42-я паралел. Очевидно е, че оказали се на американския континент, тибетските кучета са се смесили с тези на ескимосите и алеутите, а по-късно и с кучетата на баските и викингите.

От 17 век започнало да се проявява влиянието на кучетата, донесени от Стария Свят. На свой ред, от края на 18 век, започнали да внасят нюфаундленди в Европа. Културната селекция на породата, в пълния смисъл на думата, вече започнала в Англия. През 1780 г. с усилията на британския генерал-губернатор в Англия били изпратени 10 нюфаундленда. В хода на племенната работа била прелята кръв от мастифите, големите пиренейски и други догообразни кучета, но основният метод си останал кръстосването. Така в процеса на селекцията външният облик на канадските кучета се изменил незначително, като се получило известно облагородяване на линиите на главата и тялото.

Формална крачка към придобиване на статут на породата станала демонстрацията на нюфаундленди на изложбите в Бирмингам през 1860 и 1862 г. На първата изложба били представени 6 кучета, а на втората 41. Не на последно място от значение се оказал и фактът, че сред почитателите на породата се оказал и уелския принц. Неговото куче Кабът станало победител на изложбата в Бирмингам през 1864 г. От 1876 г. в Англия започнали да се провеждат специализирани изпитания за нюфаундленди. Първите кучета били регистрирани в английския кенел клуб през 1878 г., а специализирания клуб на породата бил учреден през 1886 г. В киноложкия свят обаче има различия за това кога е бил приет официалния стандарт на породата – английските кинолози твърдят, че това е станало през 1879 г., а американските – след 1886 г.

Нюфаундлендът като порода в голяма степен има естествен произход и затова стандартът притежава всички признаци, характерни за естествените породи. Съвременният стандарт на FCI се различава от изходния само в детайли. Английският стандарт например съдържа по-строги изисквания по отношение на формата на гръдната клетка, така наречената „мека” уста и „спретната” муцуна. Доста по-късно на континента се появил и стандарт на кучета с бяло-черна окраска. Породата била наречена ландзеер. В САЩ, Канада и франция обаче такава порода все още не е призната. Кенел клубовете на тези три страни продължават да разглеждат нюфаундленда в трите основни разновидности – черен, бяло-черен и бронзов.

Последствията от двете световни войни рязко се отразили на нюфаундленда като порода. Някога широко разпространено, това могъщо и величествено куче, притежаващо редки черти на характера, станало сравнително рядко и развъждането му се ограничило само до тесен кръг любители. Действително след втората световна война поголовието на нюфаундленда се съкратило до 38 екземпляра в Англия, 1600 в САЩ и 28 в Канада. Това послужило като основание за намаляване на изискванията, на първо място към подвижността и активността на кучетата.

Специалистите от водещите клубове на Англия и САЩ обаче рязко се противопоставили на снижените изисквания към стандарта на нюфаундленда. Все пак това куче било известно като голямо и здраво животно, много подвижно и бързоного. Нюфаундлендът трябва да има масивен скелет, като при това се запазва бодрият и изящен вид. Слухът и обонянието са забележителни. Това куче е изключително предано на стопанина си. То никога не забравя стореното му добро и хладнокръвно понася досадните закачки на другите кучета. Но веднъж нюфаундлендът бъде ли изкаран от кожата си, то натрапникът го очаква жестока разправа.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: врат, глава, гърди, дог, догообразни, догообразни кучета, кил, козина, куче, куче спасител, кучета, лапи, мастиф, молос, муцуна, нюфаундленд, окраска, опашка, порода, породи кучета, работно, работно куче, рул, служебно, служебно куче, спасител, стандарт, тибетски, тибетски дог, уста