Мастифът – благородният гигант

Така в САЩ наричат мастифа. Това е една от най-древните породи. За родина на мастифа се считат планинските райони на Азия. Той е прародител на ред известни гигантски породи кучета – санбернар, нюфаундленд, дог, булмастиф и много други.

Според легендите мастифът е бил широко разпространен в древния Вавилон. Там с него са ловували лъвове и диви коне. Заедно с търговците предците на съвременния мастиф попаднали на Британските острови, а оттам – на арените в Древния Рим, където се сражавали с гладиаторите.

Прославеният пътешественик Марко Поло отбелязал в записките си, че в двора на хан Кубилай имало развъдник с 5 000 мастифа. Използвали са ги като живо оръжие в многочислените сражения. Мастифите са съпровождали и войските на картагенския военачалник Ханибал в похода му през Алпите.

Мастифът се кръстосвал с местните алпийски аборигенни кучета и дал живот на известния санбернар, чието друго название е алпийски мастиф. Мастифът е също така родоначалник на ред национални масивни породи планински кучета от Испания, Франция, Италия и Турция – испански мастиф, бордовски дог, мастино наполитано, анадолски карабаш. Да не забравяме и бернското пастирско куче. Според едно предположение в съвременния мопс тече кръвта на чау-чау и мастиф и поради това го наричат миниатюрен мастиф.

Само британците обаче успели да съхранят до наши дни чистопородния мастиф. Затова другото название на породата е английски или староанглийски мастиф. Мастифите са се използвали за охрана на имотите и замъците от крадци и бракониери. Крал Хенри VII подарил на Испания 400 кучета от тази порода, които успешно служили в армията.

Думата „мастиф” произлиза от латинската „мастинус”, което означава „кучето-кон” или „конното куче” и говори както за размера на животното, така и за историческото минало на породата. Мастифът е много голямо, масивно, и същевременно с елегантно телосложение куче, съчетаващо в себе си величие, добродушие, безстрашие и мекота.

Мастифът е по-голям от санбернара, не е толкова висок като дога, но е значително по-тежък от него. Според стандарта минималният ръст в холката при мъжките е 75 см, а при женските е 68 см. Козината е къса, гладка и твърда. Окраската може да бъде от кайсиево до еленово кафяво, но се срещат и тигрови. При всякаква окраска трябва да има маска на муцуната.

Що се отнася до храненето, то мастифът не яде толкова много, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Има обаче една интересна закономерност – колкото по-голямо е кучето, толкова по-малко белтъчна храна му трябва на кг тегло. Общо казано, количеството на храната зависи от ред фактори – възрастта на животното, размера му, физическата му активност. Бързо растящият млад мастиф има нужда от качествена и богата на минерални добавки и витамини храна. Основното при отглеждането на мастифа, докато расте, е да не му позволявате да дебелее.

Кучетата от някои породи, в частност, някои ловджийски, са склонни към скитничество. На мастифа този порок е чужд. Независимо от пола, на първо място, това куче е домошар.

Що се отнася до служебните качества на мастифа, то това е прекрасен домашен страж. Трябва да се отбележи, че охраната съвсем не е главното предназначение на породата, това е куче-компаньон и изпълнявайки само функциите на пазач, вашият четириног приятел няма да бъде съвсем щастлив, тъй като не би могъл да разкрие напълно своя богат вътрешен духовен свят. Мастифът е по-скоро благородна, отколкото агресивна порода, което я прави по-малко пригодна за обучение за караулна служба, отколкото представителите на другите големи породи. Но да се контролира поведението на злобно куче с тегло около 100 кг съвсем не е лесна задача.

Мастифите се обучават удивително лесно. Това е много съобразително и предано на стопаните си куче. Основното е послушанието и желанието му да достави удоволствие на собственика си. Заради това мастифът е готов на всичко. Обучението се улеснява значително от чудесната хранителна реакция на кучето.

За отношението на мастифа към децата може да се каже, че в основата на тези многостранни отношения са безграничната нежност и търпение. Кучето прекрасно съзнава своите размери и никога, волно или неволно, няма да нанесе вреда на децата.

Колкото повече време отделяте на вашия мастиф за физически упражнения, толкова по-добре. Иначе вашият питомец може да заприлича на някои хора, които могат да прекарат живота си заседнало. Всъщност мастифите достигат върха на формата си при определено равнище на физическа активност.

При такива гигантски размери на животните може да възникнат заболявания на ставите на крайниците. Дисплазията на тазобедрената става в последните десетилетия е истинско бедствие за големите породи. За съжаление мастифът не е изключение. Единственият изход е навременна диагностика с помощта на рентген на всички кучета в зряла възраст и изключване на болните екземпляри от развъждане. Като правило в потомството на родители, необременени от дисплазия, има повече възможности да се отърве от това заболяване.

Мастифът е почти незабележим в домашна обстановка, въпреки големите си размери. Пределът на желанията му е да лежи на килима в краката на стопанина си. Това е много чистоплътно куче. Кученцата по време на смяната на зъбите си няма да ви рендосат мебелите.

В САЩ днес има около 3 000 мастифа. Това не е рядка порода, но само финансово обезпечени хора могат да я отглеждат. Малко кученце струва от 1 000 до 2 500 долара в зависимост от изложбените успехи на родителите. Цялата племенна и изложбена работа с породата се води от Американския клуб на мастифите, основан през 1929 г. Мастифите са доста широко разпространени и в Европа. За съжаление обаче представителите на тази порода не могат да бъдат отнесени към дълголетниците на кучешкия свят. Средната продължителност на живота е 9-10 г.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: английски мастиф, компаньон, куче, куче за охрана, куче компаньон, куче пазач, лов, мастиф, охрана, порода, староанглийски мастиф, страж