Курилски бобтейл – обща характеристика

Курилският бобтейл е дива късоопашата котка, обитаваща Курилските острови. Доста отдавна, през средновековието, а може и по-рано, моряците, откривателите и пътешествениците оставили на островите малко домашни котки. Те подивели, размножили се и в условията на островна изолация за няколко века променили външния си облик и навиците си.

Курилският бобтейл по своята същност е разновидност на обикновената котка, но това не може да се каже от пръв поглед. На очи се набива необикновената опашка – тя е малка, заоблена и е с формата на помпон, също както при заека. По външност тази котка, гледана отзад, също напомня на заек. При курилския бобтейл не само опашката е заешка, но и задните крайници са много по-дълги от предните и затова се придвижва със своеобразна походка или с подскоци, подобно на заека.

Ако гледате курилския бобтейл отпред или отстрани веднага ще забележите сходството му с риса. Тялото му е мускулесто и късо, забележимо по-късо, отколкото при обикновените котки, но затова ръстът му е по-висок. Крайниците му са мощни и дълги, почти един и половина пъти по-дълги, отколкото при обикновените котки. Затова курилският бобтейл е най-добрия скачач сред всички породи домашни котки и с лекота, без засилване, може да „литне” на височина, недостъпна за другите котки. Затичвайки се напред, такова подскачане не го затруднява, тъй като се компенсира в излишък от интелигентността и възпитанието, свойствени за тази порода.

Суровият климат на Курилските острови е дарил курилския бобтейл с разкошна гъста козина. На дължина тя е като при сибирската котка, но може да бъде и по-дълга, и по-къса. Съществуващият стандарт признава два варианта на породата – с по-дълга и с по-къса козина. При отделни екземпляри може да има „гащи” или „яка”, които по своята пищност не отстъпват на козината на персийската котка.

При курилския бобтейл козината е характерна не с дължината си, а със своеобразния си строеж, благоприятстващ приспособяването към дивия начин на живот. В суровите условия на живот курилския бобтейл няма възможност да отделя много време в грижа за козината си. Тя е изключително практична – не пада благодарение на по-твърдия и дълъг горен слой, практически не линее и трудно се цапа. Тази приспобеност на козината на курилския бобтейл към дивия начин на живот е много удобна за живота на тази котка у дома. Ако собствениците на персийски котки знаеха какво неудобство представлява разкошната козина на техните любимци, то курилския бобтейл по-незабележимо линее и то само по времето на първото си линеене, когато заменя бебешкия си пух с козина на възръстен.

Курилският бобтейл няма мирис. Това се обяснява с обстоятелството, че до неотдавна тази порода е живяла само в диво състояние и е трябвало да ловува, а един хищник не трябва да има мирис, за да не се издаде на жертвите си. Ако вие влезете в дом, в който има 5-6 бобтейла, то вашето обоняние няма да ви подскаже, че там живеят котки.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: бобтейл, дива, дива котка, дива късоопашата, домашна, домашна котка, задни крайници, козина, котка, котки, крайници, курилски, курилски бобтейл, Курилски острови, късоопашата, късоопашата котка, линеене, опашка, острови, породи котки, предни крайници, ръст, тяло