Каракачанско куче - преценка и селекция на разплодни животни

1. Контрол на качествата

Начален момент на селекционно-племенната работа е организирането и провеждането на контрол на признаците, обект на селекция. Първото необходимо условие за провеждане на контрола е своевременно и правилно номериране на животните.

Всички кученца се номерират с пореден номер, който се татуира на дясното ухо. Основният метод на номериране е татуирането, но може да се използва и идентификацията с микрочип, която постепенно ще се налага в работата на асоциацията. Номерирането на новородените кученца се извършва от отговорниците по селекция на местните групи (клубове), до шестдесетия ден след раждането.

Контролът на всички признаци се извършва по утвърдени от асоциацията методики. За признаване на данните от контрола е необходимо методиките да бъдат съобразени с изискванията на Международната Федерация по Кинология (FCI).

Данните от контрола на селекционните признаци се използват за преценка на развъдната стойност.

2. Преценка на развъдната стойност

Преценката на развъдната стойност на родителите се предхожда от проучване на фенотипните и генетичните параметри на селекционните признаци и обстоен анализ на фенотипната варианса на признаците, при животните, използвани за разплод.

Фенотипните стойности на признаците на индивида и на родствениците по права и странична линия са основни източници на информация за преценка на развъдната стойност. Тъй като фенотипната стойност на индивида се отклонява от средната стойност на популацията, под влиянието на известни и неизвестни генетични и паратипни фактори, за точното й определяне е необходимо тези фактори да бъдат проучени, а достоверно влияещите да се включат в моделите за преценка на развъдната стойност.

За преценка на развъдната стойност на разплодниците се използва ANIMAL MODEL. със следния общ вид:
у=Хb+Zu+Z1р+е
където:
у - вектор на отклонение на наблюденията, от популационното средно,
b - вектор на фиксираните фактори на средата,
р - вектор на случайните фактори на средата,
u - вектор на адитивната генетична стойност на преценявания индивид, е - остатъчна варианса, X, Z,Z1 - кореспондиращи матрици.

Моделите за преценка на развъдната стойност се разработват по начин, акумулиращ информацията за средната стойност на признака, за целия период на използване на индивида или родственика, бонифицирана за продължителност на използване. Коефициентът на бонификация зависи от възрастовата изменчивост на признака.

Информацията за всеки индивид трябва да съдържа възможно по-голям обем от данни. Селекцията на разплодниците се извършва на етапи. На всеки етап се води отбор на основата на развъдната стойност по конкретен признак, по описаната в схемата за селекция последователност, независимо от общата ценност на индивида или неговите родственици. По-богатата информация за фенотипната стойност на всеки признак на индивида и неговите родственици ще допринесе за по-точната преценка на развъдната стойност, и ще намали риска от елиминиране на ценни индивиди през отделните етапи на селекцията.

Селекцията на всички разплодници се извършва на основата на развъдната стойност на не по-малко от два признака. Това налага в бъдеще да се разработят и използват модели за генетична оценка на индивида по няколко признака едновременно.

3. Селекция на животните

Основните категории родители, с най-голям принос за генетичното подобряване на породата са бащите на мъжките разплодници, майките на най-добрите мъжки кучета и бащите на кучките.

Отборът сред всички категории родители се извършва на основата на развъдната им стойност по признаците, обект на селекция. Поради големия брой на включените в селекцията признаци, животните се отбират на етапи. На всеки етап се определя един основен признак, по който животните се ранжират, а за останалите признаци се определят селекционни граници.

4. Селекция на разплодниците

При тази процедура се преценяват по екстериор и стопански качества млади кучета с отличен произход, на възраст до 20 месеца за женските и 24 месеца за мъжките.

Преценката се извършва на следните етапи:
- Отстраняват се кучетата, отклоняващи се от стандарта за приетите в селекционната програма екстериорни измерения.
- Прави се преценка на екстериора по линейно-описателната класификация.
- Отстраняват се всички кучета с недостатъци в екстериора, за които има съмнение, че са генетически детерминирани, или че се дължат на недоразвитие, независимо от това на кой етап на онтогенезата е настъпило.
- Избират се кучетата с най-добро развитие на екстериорните признаци и стопанските качества.
- При отбора се отчита развъдната стойност по дълголетие и адаптивна способност.
- При наличието на достатъчен брой кучета, отговарящи на изискванията по екстериор и стопански качества, предпочитание се отдава на животните с желан цвят на космената покривка.

5. Организиране на селекционно-племенната работа

Развъдно-подобрителната работа е верига от следващи едно след друго, органично свързани звена. Начална точка на тази верига е контролът на селекционираните признаци. Информацията от контрола се използва за преценка на развъдната стойност на мъжките и женските животни. На основата на развъдната стойност се отбират разплодниците, които най-пълно отговарят на селекционните критерии. Чрез следващата стъпка - подбора, се формират качествата на потомците така, че максимално да се доближават до развъдната цел. С раждането на потомците процесът започва отново.

Органичната връзка между звената изисква цялата селекционно-племенна работа с една популация да се организира, изпълнява, ръководи, и контролира от една организация - с ясно изразени цели и възможности. “Изпадането” на което и да е звено, неминуемо, рано или късно, ще доведе до скъсване на веригата.

Най-подходящата форма на организация и провеждане на развъдно-подобрителната работа е развъдната асоциация, основна част от членовете на която са селекционери, отглеждащи животни от съответната порода. В асоциацията членуват и научни работници, и любители на породата, които с дейността си подпомагат облагородяването и просперитета на породата. Развъдната асоциация трябва да има максимално опростена структура, в която пътя от възникване на идеята до вземане на решението е максимално кратък.

Селекционно-племенната работа е венец на зоотехническата работа и може да бъде ефективна само ако се базира на строго научна основа.

Схемата предполага контролът на качествата на животните да се извършва в рамките на развъдната асоциация. За установяване на стойностите на признаците - обект на селекция, развъдната асоциация организира и провежда контрол на качествата на животните. Данните от контрола се използват в селекционно-племенната работа и научни изследвания за нуждите на асоциацията.

Контролирането на качествата се извършва от експертите по селекция на местните групи (клубове), под ръководството на експерта по селекция на асоциацията.

Развъдната асоциация е открита за контрол от държавни или други институции, но не поема разходите по контрола на предвидените от тях показатели. При проявено желание от страна на държавата или други организации, асоциацията може да поеме контрола на предложените признаци, при съответното заплащане от страна на поръчителите.

Данните от контрола се вписват в регламентираните форми и се предоставят на експерта по селекция на асоциацията. Копие от обработката на данните от контрола се предоставя по заявка на селекционерите на каракачански кучета, членове на асоциацията.

Експертът по селекция на асоциацията организира по-нататъшната обработка на информацията - извършва преценка на развъдната стойност на животните, при необходимост прави поръчка за научни изследвания и т.н. Обобщената информация, с препоръки за контрола на качествата, преценката на признаците и отбора на животните се изготвя от експерта по селекция на асоциацията и се предоставя при желание на заинтересуваните членове.

Всички местни групи (клубове) водят предвидената от Правилника за развъждане на асоциацията документация. Вписването на кучетата в Развъдната книга се извършва лично от експерта по селекция на асоциацията.

Материалът е любезно предоставен от Международната организация Каракачанско куче

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: fci, генетични параметри, екстериорни признаци, животно, каракачанско, каракачанско куче, космена покривка, куче, Международната Федерация по Кинология, признак, признаци, развъдна дейност, развъдно-подобрителна, развъдно-подобрителна работа, разплод, разплодник, разплодници, разплодно, разплодно животно, селекционно-племенна, селекционно-племенна работа, селекция, стопански качества, фенотип, цвят