Акита ину – общо за породата

Акита ину е японско ловно куче. Наиминованието си е получило от провинция Акита, разположена в северната част на остров Хонсю. Най-вероятно е тези кучета да са внесени от Азиатския континент.

Акита ину е много древна порода. В Япония са открити костни останки на примитивни шпицеобразни кучета, датирани на 2000 г. пр. н. е. Някои кинолози предполагат, че акита са наследници на северните лайки, в които е прелята кръв и на дог. Без съмнение не става дума за съвременните догове, а за древните догообразни кучета от типа на тибетския дог (тибетски мастиф.)

В Япония акита ину е много ценено куче при лов на големи животни, основно елени и мечки. Затова голямо внимание са обръщали на работните качества и много са ценили големия ръст, силата и ловкостта. За запазване и развитие на ловджийските и породни качества на акита още през 6-ти век в Япония били основани клубове на любителите на тези кучета и са съставени инструкции, в които е записано как трябва да се отглеждат, развъждат, обучават и използват. През 15-ти век са учредени племенните книги, в които се записвало името, произходът, окраската и други сведения за кучето.

Акита ину има най-древното родословие. С проникването на европейската цивилизация в Япония обаче престанали да водят тези племенни книги и са ги възобновили чак през 1928 г., когато отново е било основано обществото по ръководене на племенната работа с акита.

Акита ину станали известни на кучевъдите от Америка и Европа сравнително отскоро. В САЩ са внесени след втората световна война, а от Америка са попаднали и в други страни. В Европа напремер се появили едва през 1963 г. на международната изложба в Хановер, Германия. През 1964 г. FCI официално признава акита ину и утвърждава стандарта на породата. В последните години тези кучета започнали да се появяват и на големите изложби в Русия.

Акита ину е голямо куче. Височината в холката при мъжките е 64-70 см, а при женските е 58-64 см. Теглото е 38-50 кг. Кучето е с набито телосложение, с леко удължен формат на тялото, с уравновесено поведение и с лекота се поддава на дресировка. То е сдържано, с независим нрав и обича да тича само.

Космената покривка на акита се състои от недълъга горен и по-твърд слой и плътно и гъсто подкосмие. Окраската може да бъде всякаква, включително и тигрова, но преди всичко се среща сива, рижаво преминаващо към черно или бледо жълта с черна маска. Може да има бели петна на краката, гърдите, корема и края на опашката, но не и на главата.

Главата на акита е тежка, черепът е обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната, стопът, е изразен, бузите са мускулести, муцуната е права, не е дълга, леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени, широки в основата. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога като спирала, допира се до гърба или към бедрото.

По-рано, поради смелостта и безстрашито си, акита ину са ги използвали за лов на големи животни. Днес, освен за лов приложението им е разширено и тези кучета като пазачи и спътници при разходките. Най-добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не са им осигурени много разходки.