Канарчето - кратка характеристика

Канарчето принадлежи към семейство Чинкови, което обединява 468 вида, групирани в 4 подсемейства – овесарки, дарвинови чинки, кардиналови и истински чинки. Към последното подсемейство принадлежат около 125 вида птици в това число и канарчето.

Латинското име на дивото канарче е Serinus canaria. Първото, родовото име е свързано със сладкогласните митични сирени, а второто, видовото – с тяхното местообитание – Канарските острови. Най-близките родственици на птиците, влизащи в род Serinus са 14 вида и по-голямата част от тях са жители на африканския континент.

Родината на канарчето е Канарският архипелаг, разположен недалече от северозападния бряг на Африка. Най-големите острови, където канарчетата са особено многочислени са Палма, Гомеро, Гран Канария, Йеро и Тенерифе. Населяват също така Азорските острови и остров Мадейра. Климатът на този район се влияе от Атлантическия океан. Януарската температура на въздуха не пада под 16оС, а юлската не надвишава 24оС. Благоприятния климат и високата влажност на въздуха способстват за постоянната вегетация на растенията. Островите са с вулканичен произход и имат доста високи планини.

Окраската на дивите канарчета не е ярка. Гърбът им е пъстър, жълто-зелен на цвят, челото, веждите, вратлето, гърлото и гърдите са златисто-жълти със зеленикав оттенък. Шията отстрани е пепелно сива. Коремчето и поясницата са жълто-зелени. Маховите пера са тъмно сивокафяви и зелени по края, опашката е тъмно-сива, почти черна, със светли връхни перца.

Дивите канарчета предпочитат да се заселват в горите по склоновете на планините на височина до 1800 м над морското равнище. Те се срещат и в културния ландшафт – в плантациите и в градините. Хранят се основно със семена на тревисти растения, с плодове и насекоми. Една от главните съставки в менюто им са семената на канарската трева, която расте на островите в див вид.

Гнездовият период на канарчето продължава от март до юли. След това има период на линеене, продължаващ 2,5-3 месеца. За един сезон канарчетата отглеждат 2-3 люпила. През извънгнездовия период канарчетата се събират на ята и обикалят в търсенето на храна.

Канарчетата правят гнездата си от стръкчета трева и тънки растителни влакна. Наместват ги в чаталести клони не по-ниско от два метра над земята. Дъното на гнездото го застилат с растителен пух. В гнездото снасят 4-5 сиво-синкави яйца, покрити със сиво-кафяви петънца. Срокът на инкубация е средно 13 денонощия. Яйцата се мътят само от женската, а мъжкият охранява гнездовата територия от посегателството на другите самци. През това време той често изпълнява чудесните си песни.

Излюпените пиленца отначало ги хранят и двамата родителя. Когато младите напуснат родителския подслон, а това става на 17-18 ден, женската започва да строи ново гнездо, а мъжкият продължава да храни малките още около седмица и след това започва да строи и да охранява второто гнездо.

Песента на дивото канарче много прилича на песента на безпородните му домашни събратя, макар и да не е толкова богата на извивки. Тя е много звучна, с красиви преливания, а завършекът й мъжкият непрекъснато го променя.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: serinus canaria, Азорски острови, вежди, врат, вратле, гнездене, гнездо, гнездови период, гръб, гърди, гърло, дарвинови, дарвинови чинки, диви канарчета, истински чинки, канарска трева, канарски, Канарски архипелаг, Канарски острови, канарче, кардиналови, кардиналови чинки, коремче, линеене, люпило, махови пера, овесарки, окраска, опашка, пера, период на линеене, песен, песни, пиленца, пиленце, чело, чинки, чинкови, шия, яйца, яйце