Канарчето - история на одомашняването му

Още преди идването на европейците, местните жители отглеждали канарчета в клетки. Испанците и португалците, завладяли Канарс-ките острови през 15 век, веднага забелязали тези птици сред многочислените пернати обита-тели, и започнали да внасят канарчета в Испания и Португалия.

Известно време на тези страни им се удавало да запазят монопола в развъждането и продажбата на канарчета. Стигнало се до там, че продавали само мъжките. В същото време канарчетата стрували баснословни цени и можели да си ги позволят само много богати хора. Често канарчетата ги отглеждали в златни или сребърни клетки, украсени със скъпоценни камъни.

В средата на 16 век обаче в редица страни започнали успешно да развъждат канарчета. Описан е случай, когато от испански търговски кораб, претърпял крушение на италианския бряг, били пуснати на свобода мъжките канарчета, които щели да бъдат продадени. Те се заселили в местните горички и започнали да се чифтосват с женските канарови чинки – техният близък европейски родственик. В резултат на този природен експеримент се появило хибридно потомство, което почти не отстъпвало на качеството на песните на чистокръвните канарчета. На това обърнали внимание местните жители, уловили част от птиците, сред които имало и хибридни женски. Оттук нататък канарчетата започнали бързо да се разпространяват из Европа.

Дали това наистина е било началото, но на границата между 16 и 17 век се появили първите признаци на одомашняването на нашите пернати певци. В различни места, независимо едно от друго, от обикновените зеленикави птици започнали да се появяват чисто жълти пиленца. Към началото на 18 столетие имало вече 30 цветни форми на канарчето. Впоследствие, по пътя на целенасочената селекция, са получени много породи пеещи и декоративни породи канарчета с точно закрепени наследствени признаци. Разликата от дивата форма вече не се свеждала само до окраската. По-други станали и формата, и пропорцията на тялото, строежа на оперението и големината на птицата. Ако дължината на тялото на дивото канарче е 13 см, то днес са известни породи, доста по-големи от нея. Например дължината на тялото на ланкаширското и парижкото къдраво канарче е 22 см.

През 19 век канарчето, благодарение на забележителните си качества и лекотата при отглеждането и развъждането му, на красотата на цветните декоративни породи и прекрасния глас на пеещите породи, покорило целия свят. То станало любима птица в домовете на жителите на Америка, Австралия, Южна Азия и Африка. Голямо развитие на развъждането на канарчета е имало и в много европейски страни.

В Русия първите канарчета били внесени от Германия. Силно развитие получило развъждането на пеещите породи. Внесените птици притежавали богати извивки на песните и силен тиролски славеев глас. Впоследствие руските любители-развъдчици започнали да отбират мъжките, които пеели особено мелодично и в песните им отсъствали силните и резки звуци. Високо се ценили птиците с нежни високи и мелодични трели. Освен пеещи, развъждали са се и много цветни и декоративни породи от тези птици. В края на миналия век славата на руското канарче се разпространила в много страни на Европа и Америка

Това е накратко историята на одомашняването на канарчето, която продължила около 500 години.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: големина, декоративни канарчета, женски, женски канарчета, канарови, канарови чинки, канарски, Канарски острови, канарче, Канарчета, мъжки, мъжки канарчета, одомашняване, окраска, оперение, пеещи канарчета, песен, песни, пиленца, пиленце, породи канарчета, пропорция, птица, птици, тяло, форма, чинки