Ирландски вълкодав - история на породата

Ирландскят вълкодав е националното куче на Ирландия. Отначало са го използвали само за преследване на вълци. Кучето е много умно, предано и изключително самостоятелно.

Ирландскят вълкодав е куче на един стопанин, сдържаната любов към когото значително преобладава над приятелските чувства към другите близки и познати, които той никога не забравя, даже да се наложи да се раздели с тях за дълго. При раздялата си със стопанина обаче, той може да умре от разрив на сърцето. В къщи той може с часове да дреме на любимия си диван, а на свобода да ви порази със своя мощен и скоростен бяг.

По произход ирландскят вълкодав заедно с друга старинна порода – дирхаундът, се отнасят към подгрупата на северните хрътки. Тези породи са много близки по външен вид, особеностите на използването им при ловуване, поведение и произход. Някои учени след изследването на черепа на ирландскя вълкодав го считат за родственик на догообразните кучета.

Далечни предци на ирландскя вълкодав са ловджийски кучета, по-точно хрътки от Древен Египет. Една от най-ранните скулптури, изобразяваща подобни на вълкодава хрътки, се отнася към 1250 г. пр. н. е., е намерена в Египет.

Ирландскят вълкодавсъществува около 2000 г. и историята му е неразривно свързана с историята на Ирландия. Огромните брадати хрътки са ги изкарали от Ерин още древните римляни и са ги използвали за преследване на зверове на арените в цирковете. За това се е говорило в до римския император Квинт Аурелиус, написано в 391 г. от н. е., което се счита за първия документ, в който се споменава тази порода. Там става дума за няколко ирландски кучета, които са откарани в Рим в железни клетки.

От 16 в. са запазени писмени свидетелства на свещеника Едмънд Хоугън, в които е отбелязано, че в Ирландия има мого едри кучета – хрътки, използвани за лов на вълци и елени. Споменава се за лов през 1561 г., когато на стадо елени са пуснати около 200 вълкодава.

През 1641 г. в качесството си на подаръци вълкодави били изпратени във Франция на кардинал Ришельо, а през 1646 г. – в Италия на херцога на Тоскана. В това време вълкодавът станал традиционен ценен подарък на много монарси в различни държави.

През 1652 Кромуел забранил износа на вълкодави. През 1780 г. обаче на Британските острови бил убит и последния вълк и основната роля на тази легендарна и старинна порода била погубена. Въпреки това с вълкодави продължавали да ловуват лосове, елени, мечки и други големи животни. Използвали ги даже за военни цели – нищо не пречело на такова куче да свали конник от седлото.

Съвременният ирландски вълкодав е рожба на Джордж Огъст Греъм, капитан от Британската армия. Започнал да се занимава сериозно с породата през 1862 г. Тогава тя е била мног рядка даже в Ирландия. За обособяването на породата са участвали шотландските хрътки дирхаунд и датски (немски) догове, а така също в незначителна степен са използвали и кръстоски с пиринейски кучета и руски хрътки. През 1879 г. на изложба в Дъблин породата ирландски вълкодав е получила официален статус.

През 1885 г. капитан Греъм организирал клуб на любителите на ирландскя вълкодав в Ирландия, чиято основна задача била да поддържа породата и да предотврати изчезването й. Същата година е утвърден и официалният стандарт на породата, съставен от Греъм. Описанието било толкова точно и съвършено, че се използва и до ден днешен. Греъм е изхождал преди всичко от функционалното предназначение на ирландскя вълкодав – да догони и да довърши вълка.

В Ирландия много се гордеят със своята национална порода, изображението й е станало символ на страната. Счита се, че качествата на това куче отразяват националния характер на създалия го народ. Изображението на вълкодава може да се срещне на порцеланови изделия, на уискито Тюламор Дю, на сребърната шестпенсова монета, на пощенска марка.

Този, който е решил да отглежда вълкодав, трябва да знае, че това е много спокойно куче, което не е трудно за отглеждане, но му трябва просторно място за лежане в къщи и подходящо място за разходки, където може без опасения да се пусне да бяга на воля. На ирландскя вълкодав не е нужно да му се възлагат задължения за охрана – ръстът му и внушителната му външност са достатъчни за това да изплашат зложелателя.

Да се порасти кученцето не е просто. При храненето му главното е да се намери златната среда, за да не преяжда и в същото време да е обезпечено с всички необходими хранителни вещества за нормалния му растеж и развитие. По време на игрите и разходките вашият питомец трябва сам да си избере колко време да продължат и в никакъв случай не трябва специално да го гоните. Като се отчита безграничната преданост на вълкодава към стопанина му, трябва от ранна възраст да го приучвате да остава и с други членове на семейството, за да не приключи с трагедия някоя безобидна раздяла с любимия човек.

Ако са ви по душа спокойната и естествена красота и богатирската сила, независимия ум и деликатност, величието на душата и верността, то ирландскят вълкодав е тъкмо куче за вас.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: вълкодав, ирландски вълкодав, куче, кучета, лов, ловджийско куче, породи кучета, хрътка, хрътки