За името на каракачанското куче

“Ами кучета?; - Стигат нашите. Само каракачан стига. Другите няма да посмеят. Тяхна работа ли е вълк да гонят!…” (”Вълчето” от Г. Райчев (1882-1947)).

“…Анадолеца или Пашата, както му казваха още, беше най-хубавото куче на Петра. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и увиснали уши, каквито са ушите и козината на каракачанското куче.” (Борба до смърт” от Й. Йовков (1880-1937)).

“…По този вълчи друм стопаните отглеждаха своите едри кучета вълкодави, наричани каракачански кучета, заради това, че са разселени по тези места от овчарите каракачани.”(”Небесна благодат” от Й. Радичков).

Така са описали каракачанското куче трима от най-добрите майстори на перото и думите им по неоспорим начин доказват, че ако сред народа е било известно нечие име, това е името - каракачанско куче. Него, както и окончателното формиране на своя тип, то дължи на каракачаните. Според повечето учени каракачаните са елинизирани потомци на траките. Техен дом е станала Пинд планина, която се намира в историческата област Епир, чието име е свързано с огромните догове. За тях Плиний Стари пише, че били най-силните кучета, много по-едри от молосите и използвани за бой с лъвове и слонове.

Има различни предположения относно произхода на името “каракачани”. Според някои тя произлиза от „къркачан” - “беглец по полето”, според други - от „каракачан” - “черен беглец”, заради номадския им начин на живот. Много интересна възможност за интерпретации дава анализът на езика на древните българи, направен от ст. н. с. д-р Петър Добрев. Той посочва, че в земите на кавказките българи се среща думата “каракачан” и тя означава “подопечен; човек, който живее под чуждо попечителство”. Във връзка с това трябва да подчертаем, че преди да бъдат елинизирани, каракачаните са романизирани. Това става около 45-та година от н. е., след завладяването на Тракия от Римската империя. Тогава тракийското население е било подложено на етническа асимилация. Романизираните траки били наричани от славяните “власи”, от старонемската дума “Walh”, с която били наричани римляните и която била взаимствана от славяните и превърната във “влах”.

Според проф. П. Мутафчиев и К. Иречек тези романизирани потомци на траките, част от които по-късно се вляла в елинския етнически елемент, се превръщат в номади-пастири, наречени от славяните “власи” и “куцовласи” в зависимост от това, в коя етническа общност са приобщени - съответно романска или елинска. И до сега тези странстващи животновъди са наричани у нас с две имена -”каракачани” и “власи”.

Подобен сложен произход има и думата - “куче”. Макар езикът ни да е славянски, много от думите, които употребяваме са с древно-български произход. Така например в Памир, прародината на древните българи и досега в таджикския език се използва думата “кучук”. В езика катаркали в Хиндукуш мъжките кучета се наричат “кучур”, а женските - “кичир”. В езика кати, също в Хиндукуш, кучетата се наричат “кудже”, а в дрвевно-българския ареал в Кавказ кучетата се наричат “куч” и “гужа” (ст. н. с. д-р П. Добрев). Сега ние използваме древно-българската дума “куче” и славянската “пес”. Безспорно е предимството обаче в употребата на древно-българските думи “куче”, “кучка”, “кутре” в сравнение със славянските “пес” и “щене”.

От всичко казано до тук става ясно, че ако искаме да пазим традициите си, ако искаме да запазим спомена за нашите предци, трябва да уважим волята им и да наричаме това животно така, както са го наричали векове наред - каракачанско куче. И наистина няма ли да е странно най-старата порода овце, развъждана от каракачаните, да се нарича “каракачанска овца”, най-старата порода коне, отглеждана от тях да се нарича “каракачански кон”, а най-старият тип пастирско куче, създаден от тях, да носи друго измислено днес име.

Материалът е любезно предоставен от Международната организация Каракачанско куче

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: българи, вълк, вълкодав, дог, каракачан, каракачани, каракачанско, каракачанско куче, куче, молос, номади, пастири