Начало   За мен и блога   Галерия   Делфинотерапията в Мармарис   За контакти  

Единадесет кученца в кофа за боклук

Публикувано в Разказано от вас на 27.12.08

В средата на април 2008 г., когато все още съществуваше сайтът животинчето.ком, по електронната поща получих писмо от една дама, в което тя ми разказа как намерила 11 скоро родени кученца в кофа за боклук. Тя положила много старание да ги отгледа, хранила ги с биберон и за щастие 5 от тях оцелели. Но ето ви я цялата история.

Единадесет кученца в кофа за боклук

Отидох да водя кучето и заека си на ветеринар и пред лекарския кабинет едно момиче обсипано с кашони и бебета кученца ги храни с биберон и реве. Отидох да видя какво става и тя ми разказа, че ги е намерила преди два дена в съседната кофа за боклук и ги е извадила и вече два дена ги храни, но събота и неделя трябва да пътува и няма кой да ги гледа. Аз ги взех за събота и неделя, но от понеделник съм на работа и в нас също няма да има кой да ги гледа. Тя каза че още една седмица е отпуска и от понеделник ги поема отново, но в тях не може да ги заведе, защото има две кучета, куп роднини и не й дават.

Като ги прибрах в къщи ги наснимах и публикувах един куп обяви, включително лепих и обяви по паркове и градинки. Тъй като съм си взела моето куче от Експо звъннах и на жената от там, но както и ветеринарите, така и тя ме поляха със студена вода – в България няма организация, която да се грижи за толкова малки животинки, новородени и още слепички, директно ще ги приспят, разбрах и че в кучкарниците всекидневно докарват такива кученца. Реших че ще дам всичко от себе си поне за тези да се намерят къщички.

Тъй като кученцата преспиваха навън, на студено и едно почина още в началото, притеснихме се, че въпреки нашите грижи, пак ще си умрат, много малко хора се обаждаха и като разберяха, че са безпородни и съвсем малки се отказваха. По-нататък много хора се заинтересуваха и се обадиха за помощ и храна, а двама дойдоха да ги приберат в домовете си, за да не стоят навън. За съжаление въпреки всичко 6 от тях умряха, едното почина няколко часа след като го закарахме до Благоевград на едно момиченце, което много искаше бебоче куче, защото е отгледало коте по същия начин, лекарите казаха, че е от слабост, прекалено малки са били и не са издържали, но 5 оцеляха. Единият човек, който ги взе, намери свои роднини, които едно по едно поеха грижата за мъниците, които вече са станали на 4 седмици, лочат от паничка и са прогледнали. Ако имахме условия, може би и част от шестте починали бебока щяха да оцелеят, а кой знае, дори всички. Не съм единственатата с подобна история и е прекрасно, че и тук ще има възможност хората да си намират кученца и кученцата хора. Убедих се, че въпреки трудностите и предразсъдъците към безпородните животни, все пак има много хора, които искат да си гледат кученце, родено на улицата.

Илиана Бъчварова
Гр. София

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: , , , , , ,


Вижте и това:

2 Responses to “Единадесет кученца в кофа за боклук”

  1. ivnikolaev | 27/07/11

    Някога, помня това време, когато котката се окоти, давеха ги в реката, сега разни малоумници, 99% female,обикновено бездетни стари моми, от които цялата жилищна кооперация е пропищяла от воня и мръсотия, отглеждат по 20 котки и 3-4-5 кучета. Ето и тази ненормалница и заек има! Някой знае ли колко смръдливо животно е заека? Котката е чистофайник в сравнение с него. Но това не е толкова важно. С 99% бих направил психологически портрет на тази “дама” - около 60 годишна стара мома, някога е била привлекателна, но много е избирала, ще й се да има някой до себе си, но пенсията не й го позволява. Интересен момент обаче е заекът. Тук З. Фройд би се затруднил. Може би носталгия по неосъществена плодовитост?

  2. admin | 29/07/11

    Добре, че това време е отминало. Добре, че този дивашки навик изчезна с онези малоумници, които са го прилагали. Махатма Ганди е казал, че за величието на една нация се съди по отношението й към животните. Колкото по-скоро нашата нация престане да прилага давене на котки в реката, тровене и отстрел на кучета по улиците и тричането на кучета като народен обичай, толкова по-скоро ще се извиси - поне в това отношение. Едва ли прилагането на насилие над по-слабия би повишило самочувствието на някого. А има закони и служби, които да попречат на когото и да било да превърне жилището си в зоологическа градина. Това, че тези закони не се прилагат и тези служби не си вършат работата е друг въпрос.

Искаш да споделиш нещо? Коментирай!