Евразийски шпиц

Описание
Евразийският шпиц е красив, с пищна козина, добре сложен и външншят му облик се намира в пълна хармония с неговия темперамент. Грациозен и със средни размери, евразийският шпиц притежава гъста козина, достатъчно дълга, за да го защити от студа, но не чак толкова дълга, за да скрие релефната мускулатура на кучето. Височината в холката е 48-61 см, а теглото е 19-32 кг. Окраската е рижава, бледожълта, „червено дърво”, зонарно-сива (вълча), черна, понякога на тялото, крайниците и опашката се срещат бели петна. Международната киноложка федерация признава само непрекъсната окраска.

История
Пресъздаването на немския шпиц от стария тип е било прищявка на на Юлиус Випфел от Вайнхайм, Германия. той кръстосал чау-чау със съвременния волф (вълчи) шпиц и получил първото поколение волф-чау, както той го нарекъл. Получените кученца той кръстосал с кучета от типа на самоедските лайки и така възникнал ойразир – евразийския шпиц. През 60-те години на 20-ти век устояла и добила известност в Германия а впоследствие спечелила почитатели и извън страната.

Породата е призната от FCI.

Характеристика
Предаността и привързаността кам човека са едни от характерните черти на евразийския шпиц. Това куче може да се използва като впрегатно и добре се приспособява за живот у дома. Този прекрасен, добър и приветлив спътник на човека лесно се поддава на обучение. Евразийският шпиц е отстъпчив и сговорчив, достатъчно е да му отправите лек упрек и той ще разбере вината си. Пухкавата и топла козина може да го защити от лошото време, но не може да го предпази от обидите, незаслужено нанесени от стопанина му. Грубият човек никога няма да покори мекото сърце на евразийския шпиц.