Донски сфинкс - стандарт

Стандартът на донския сфинкс е  утвърден от WCF през август 1998

Обща характеристика
Донският сфинкс са здрави котки със средни размери, със силни кости, кожата на пипане е нежна, мека като кадифе и топла. Имат изразен полов диморфизъм. Те са много активни котки с добър нрав.

Главата на донския сфинкс е клинообразна с ясно изразени скули и надвеждни кости. Добре забележими са и очните ябълки. Челото е плоско, с множество вертикални бръчки и гънки, разсейващи се хоризонтално над очите. Носът е със средна дължина, прав с леко обозначен преход към челото. Муцунката не е дълга и е леко заоблена. Захапката се определя по състоянието на кучешките зъби. Кучешките зъби са дълги и могат да се показват изпод горната устна. Вибрисите са извити и дебели, но могат да са късо пречупени или да липсват.

Ушите на донския сфинкс са големи, широко и високо поставени, леко наклонени напред, широко отворени, със заоблени връхчета. Външния край на ушите не излиза извън линията на бузите.

Очите на донския сфинкс са средно големи, бадемовидни, косо поставени, нешироко отворени, дълбоко поставени. Цветът на очите може да бъде всякакъв. Очите се отварят рано – на 1-3 ден от живота на малкото.

Тялото на донския сфинкс е здраво, мускулесто, със средна дължина, плътно, с широка крупа, топло на пипане. Линията на слабината е дълбока. Скелетът е здрав, костите на краката са прави, пръстите са дълги, подвижни, с ципа между тях.

Опашката е дълга, права, силна и гъвкава. Крайчето на опашката с дължина до 3 см може да бъде покрито с нежна, гъста и прилягаща, леко вълниста козина.

Кожата на донския сфинкс е еластична, „излишна”, образува гънки на главата, шията, в подмишниците и слабините. При младите животни муцунката може да бъде покрита с къса и тънка козина, малко по-дълга на бузите и в основата на ушите. Зимата може да се появи тънък слой мъх по цялото тяло.

При донския сфинкс се допуска остатъчна козина на някои части на тялото – муцунката, ушите, крайниците и опашката. При възрастните животни остатъчната козина трябва да изчезне напълно до втората година. При котараците отсъства мускусния мирис.

Котенцата може да се родят с „рексова” вълниста козинка и „плешивина” на главата. Извитите вибриси са задължителен отличителен признак у новородените донски сфинксове. В някои случаи може да се запази извитата, често груба козина по цялото тяло, с участъци на оплешивяване на главата, горната част на шията или гърба.

Допускат се всякакви окраски. Оценката се провежда разделно, като ивичестите (таби) се обединяват в група „таби” без да се разделят по рисунка.

Недостатъци са късата, облата или тясната глава, малките или ниско поставените уши, кръгли и правопоставени очи, късо, леко и слабо тяло, къса или неправилно завършваща опашка, цялостно покриване на тялото с пух, неправилна захапка до 2 мм.

Пороци – неправилна захапка над 2 мм, завити клепачи.

Кръстосване с други породи
Допуска се кръстосване с европейска късокосместа, сибирска и тайска котка. Препоръчва се кръстосване с фенотипни местни, проверени по качество потомства.

Скала на оценяване
Глава – форма и пропорции, размер и поставяне на ушите и очите – 25.
Тип – тяло, крайници и опашка – 30.
Кожна покривка и гънки – 40.
Кондиция – 5.
Всичко – 100.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: донски сфинкс, котка, порода котки, сфинкс