Вълчи шпиц, волф шпиц или кеесхонд

Шпицовете са една от най-древните породи кучета, ако не и най-древната. Кеесхондът се отнася именно към тях. Той най-малко е бил подложен на изкуствен отбор и като цяло е съхранил естествения облик. Вероятно на външен вид е най-близък до родоначалника на тази порода.

Общ вид
Вълчият шпиц е куче със среден размер. Той е хармонично сложено, набито куче, привличащо вниманието с отвесно стърчащата си козина, опашката също е покрита с гъста козина. Главата му е като на лисица и с малки стърчащи уши. Идеалната височина на вече оформеното куче (над 2 г.) за мъжките е 45,7 см, а при женските – 43,2 см. Хармоничното телосложение е по-важно от размера на кучето.

Вълчият шпиц е с богата космена покривка, зонарно оцветена в сребристо сиво, квадратен формат на тялото, изразена скулеста глава с изправени некупирани уши. Опашката е високо поставена, завита в повече или по-малко изразен кръг. Изкуственият подбор на вълчия шпиц се е водил преди всичко от неговите работни качества, поведенчески характеристики и способността му да противостои на неблагоприятните времеви условия. При оформянето на неговия външен вид очевидно най-голямо внимание се е отделяло на качеството на козината му, после на окраската и в най-малка степен на дължината на козината. Без да са обръщали особено внимание на характерната изразителност на главата и на нейната форма, селекционерите видимо са й придавали по-малко значение. Може уверено да се предположи, че лицевата част на черепа в същност се е запазила без изменение от родоначалника. Зъбният апарат има характерния за вида строеж. Вълчият шпиц е запазил оптималния за вида размер, но понякога се появяват кучета с ярко изразени декоративни признаци – къса муцуна и като следствие от това – нарушена захапка, изпъкнало чело и големи, опулени и кръгли очи.

Историята на появяването на вълчия шпиц, а така също и на шпицовете като цяло, не е известна със сигурност. Здравият тип конституция, богатото подкосмие и гъстата козина, високото равнище на социализация и интелекта на шпицообразните, и в частност на кеесхонда, предполагат най-различни условия за създаването на породата. Така или иначе, кучетата, подобни на шпица, се появили в Европа много отдавна. В 16-17 век в различни райони на Европа са се развъждали шпицове с различна окраска и размери. Черните и кафявите шпицове са охранявали лозята във Вюртемберг, големите и бели шпицове са били разпространени в Померания и други провинции, а малките шпицове станали домашни любимци. Големите и с вълча окраска шпицове са охранявали дома и лодките на рибарите. В Холандия ги наричали кеесхонд, а в Германия заради окраската – волф (вълчи) шпиц.

Вълчият шпиц е куче със среден ръст, квадратен формат, с пищна козина и много пухкава опашка, смело завита на гърба. Това е куче с жив темперамент, умен и внимателен поглед на тъмните си очи, заобиколени от светли „очила” – характерни само за вълчия шпиц. Красивата глава има малки, остри, изправени уши. Козината е много гъста на шията и рамената, има пухкави „гащи”, които стигат до скакателната става. Окраската е сива с различни оттенъци. Непременно трябва да има черна окраска на ушите, края на опашката и черна маска на лицето. При много кучета от външния край на очите се спуска черна ивица, която им придава изключително красив вид. Лапите и долната част на опашката са светли. В някои страни развъждат цветни разновидности на кеесхонда – бял, кафяв и черен. Тези окраски обаче не са общо признати.

В течение на вековете вълчият шпиц се е развъждал основно като идеално семейно куче, компаньон и добър пазач. Холандските фермери понякога са го ползвали като пастирско куче и за охрана на добитъка. Като правило, за тази цел са използвали кучетата не поединично, а на групи. Няколко вълчи шпица много отговорно се отнасят към поставената задача и са готови да защитават имуществото на стопанина си от всякакви недоброжелатели „до последна капка кръв”. Вълчият шпиц малко е склонен към скитничество и високо цени дома си. Любовта и предаността си дарява на всички членове на семейството. Той е енергичен, весел, бдителен, предан, общителен и дружелюбен и може да живее с всякакви домашни животни. Вълчият шпиц е много чистоплътен и леко се обучава да не цапа вкъщи. При някои кучета се наблюдава измиване с лапите, подобно на това както го правят котките. Вълчият шпиц с удоволствие плува и се търкаля в снега.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: волф шпиц, вълчи шпиц, кеесхонд, компаньон, куче, куче за охрана, куче пазач, кучета, пастирско куче, породи кучета, северно куче, семейно куче, шпиц