Ваймаранер (ваймарско ловно куче)

Ваймаранерът се отнася към най-старите ловни кучета. Произходът му е неизвестен. Предполага се, че се е оформил от първообраза на немските ловни кучета с кафяв цвят, при които се е получило мутационо изменение в окраската, закрепено през по-нататъшната селекционна работа.

За първи път ваймаранерът е описан в началото на 19 век в двора на Карл Август, ерцхерцог на Ваймар. Доста по-късно, но все още не съвсем проверени източници твърдят, че родината на ваймаранера е Чехия, а Карл Август го е внесъл във Ваймар.

През първата третина на XIX век е бил използван като куче, което дебне, намира и доубива дивеча, е бил отглеждан в именията в провинция Ваймар в средата на XIX век. Преди да започне развъждането на чистата порода, отглеждането е било възлагано по заслуги на професионални ловци и лесничеи от централните части на Германия - главно около Ваймар и Тюрингия. Когато отминало времето на кучетата “водачи”, стопаните започнали да кръстосват кучетата си с птичари и продължавали да ги развъждат. От около 1890 г. породата започва да се отглежда съобразно планове и изисквания за разплод. Преди края на XIX век заедно с късокосместите ваймаранери започва развъждане и разпространение на дългокосместия тип ваймаранер, макар и в много тесен кръг.

Ваймаранерът притежава много добри ловни качества, главните от които са обонянието, слуха, интересът му към работата, злобност и будност. Именно заради това най много го развъждат лесничеите. Освен това ваймаранерът го използват в качеството му на служебно куче, предимно в САЩ, където след Втората световна война става много известен. Една от особеностите на тази порода е възрастовото изменение на окраската на кученцата, които до двумесечна възраст са сиво-синкави с небесносини очи, от третия месец козината им придобива сребристо сив оттенък, а очите стават янтърно жълти. Окончателният цвят на очите и козината се стабилизира не по-рано от осем месечна възраст.

След вписването на ваймаранера според изискванията в племенната книга (книга за произход), започва неговото документирано чисто развъждане без да бъде кръстосван с други породи, особено с пойнтера. Ваймаранерът е най-старата порода немски птичари, чисто развъждана повече от 100 години.

Съществуват три разновидности на ваймаранера, които се отличават само по козината – късокосмести, дългокосмести и твърдокосмести. До неотдавна кучетата от тези разновидности са ги кръстосвали помежду им предимно заради недостатъци в племенното производство на дългокосместата и твърдокосместата разновидност. В последно време обаче има стремеж тези три разновидности да се развъждат в чист вид, без да се кръстосват помежду им, като по този начин се създават три самостоятелни породи.

Породата е призната от FCI, АКС, UКС, КCGВ, СКС, АNКС.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: ваймаранер, ваймарско, ваймарско ловно куче, дивеч, дългокосмест, куче, кучета, късокосмест, лесничей, лов, ловджийско куче, ловец, ловно, ловно куче, обоняние, порода, породи кучета, птичар, служебно, служебно куче, слух, твърдокосмест