Бултериер – продължение на историята

Белият бултериер, след убедителната победа на женския на Хинкс, бързо започнал да печели известност и привлякъл към себе си вниманието на по-привилегированите слоеве на обществото. Кучешките боеве и подобните им зрелища били популярни сред обикновените и необразовани хора и затова към външните данни на кучетата нямало строги изисквания. След забраната на кучешките боеве, търсенето на смели и силни кучета с благородна външност се запазило. Бултериерът станал любимо куче на английските заселници в различни части на света. Студентите и преподавателите в Оксфорд считали за проява на добър вкус да притежават бял бултериер.

През втората световна война знаменитият генерал Патън е бил съпровождан от любимия си бултериер Уили. През 1995 г. Английският клуб на бултериера издал илюстрован албум „Бултериерски въоръжени сили” („The Bullterrier Force”), в който били събрани материали и спомени за бултериерите, съпровождали стопаните си през военните години.

Бултериерът бил официално признат като порода през 1888 г., когато бил регистриран Английският бултериер клуб. През 1895 г. бил регистриран Американският бултериер клуб.

Окраската на съвременния бултериер е най-различна – бяла, рижава, тигрова, бледожълта, трицветна и шарена. Но не винаги е било така. Цветните кучета доста време са били „подложени на дискриминация”. Историците на породата наричат това време „великото противопоставяне на бели и цветни”. Историята на признаването на цветните бултериери е пълна с драматизъм.

Първият цветен бултериер, получил званието победител (1919 г.), станал тигрово шарен мъжкар, наречен Бинг Бой, с родословие, и тигрова женска Стоут с неизвестен произход. Развъдчиците на бели кучета веднага протестирали срещу решението на съдиите, но Английският кенел клуб не уважил протеста. През 1931 г. първият цветен шампион станала една женска с родословие, а след четири години званието Шампион било спечелено от първия цветен мъжкар, също с родословие. Първите кучета със званието Шампион били тигрово бели.

Успехът на цветните бултериери предизвикал сериозни опасения сред развъдчиците. Ако белите кучета започнат да ги кръстосват с цветни и такива кръстоски се повторят и в бъдещите поколения, то бялата порода ще започне да се изражда и лека полека да изчезне. В резултат на това клубът на бултериера забранил да се използват в развъждането не само цветните кучета, но и белите, които имат цветни родители. Развъдчиците на цветни кучета при продажба на бели кученца трябвало да подчертават наличието на цветна кръв в жилите им. Даже когато през 1950 г. цветните бултериери станали пълноправни представители на породата, при продажба на бяло кученце, имащо цветни предци в близките три поколения, развъдчика трябвало да уведоми за това купувача.

В САЩ, където в много отношения следват английските традиции, първите цветни бултериери се появили през 1934 г., когато Уолас Молисън внесъл от Англия две цветни кучета. Те дали първото цветно кучило в САЩ. Едно черно-тигрово мъжко кученца от това кучило станало собственост на Хърбърт Стюарт, който заедно с Молисън допринесли изключително много за признаването на цветните бултериери в Америка.

През 1936 г. един бял мъжки бултериер става шампион на Англия и Америка. Изненадата била пълна, когато разбрали, че е син на цветни родители. Тогава страстите се нажежили не на шега. През 1937 г. Английският бултериер клуб без каквито и да било уговорки лишил цветните бултериери от възможността да участват на клубни изложби. В същата година била заведена и Родословната книга на бялата порода, в която са регистриране само тези бели кучета, които въобще не са имали цветни предци.

Гоненията продължили до 1950 г., когато станало помирението. То било наложено от самия живот и цветните бултериери били върнати за развъждане. Развъдчиците на английския бял бултериер започнали да се сблъскват със следните проблеми – глухота, сини очи и безплодие, а кучетата в пълна степен унаследявали тези беди. Изключването на цветните кучета от развъждането опасно стеснило генетичната основа. Към 1950 г. броят на кучетата с генетично унаследени пороци нараснал застрашително и било прието единственото правилно и естествено решение – да се признаят цветните бултериери като пълноправни представители на породата.

В САЩ постъпили доста по-мъдро. Американският кенел клуб още през 1942 г. признал цветните бултериери в качеството им на самостоятелна порода. Същите тези кучета получили възможността пълноценно да се развиват като порода, да участват на изложби и да имат родословия. До 1957 г. най-добрите представители на породата се избирали разделно от белите и от цветните кучета. През 1957 г. на изложбата на обединения клуб на териерите бил избран най-добрият представител на породата от цветните и от белите бултериери – един тигрово-бял мъжкар.