Бултериер – история на породата

Навярно причината за възникването на бултериера като порода е, че през 1835 г. английският парламент забранил със закон преследването на дивеч с кучета и използваните за целта булдоци станали излишни. Тогава повсеместно развитие получили кучешките боеве. За организирането им нямало нужда от специална арена. Кучетата можели да бъдат насъскани във всяка една кръчма и веднага да бъдат прибрани след изхода на боя.

За съжаление боевете с участието на булдоци не били достатъчно зрелищни, тъй като късомуцунестите кучета се оказали недостатъчно приспособени към рязката смяна на ритъма и хода на борбата. За да добавят подвижност, започнали да кръстосват булдоците с различни породи кучета. Най-подходящи за целта се оказали териерите. Получените кучета нарекли бул-енд-териери (bull-and-terrier). Така към храбростта, силата и упорството на булдога били добавени съобразителността и ловкостта на териера.

Метисите първо поколение имали твърде разнообразна външност – изкривени крака и извит гръб. По-късно, при повторното кръстосване на бул-енд-териери с териери, чертите на получените кученца станали по-забележими – краката се издължили, главата се източила, а муцуната се заострила. Окраските били най-различни, в това число и чисто бели.

Джеймс Хинкс, търговец от Бирмингам, показал своя бял бултериер на една изложба през 1862 г. и предизвикал истиски възторг. Присъстващите били на мнение, че това куче изглеждало съвършено и елегантно с правите си крайници и отсъствие на цветни петна.

В племенната си работа Хинкс използвал белия английски териер. Болшинството привърженици на старите бултериери подложили Хинкс на остри критики. Обвинили го, че за да получи елегантна външност, кучетата загубили бойните си качества. Той обаче им доказал боеспособността на своите бултериери като противопоставил една бяла своя женска, тежаща 18 кг, срещу женска от стария тип, тежаща 27 кг. Боят продължил 30 минути и неговата женска убила противницата си от стария тип бултериери. Раните й били незначителни и на следващия ден тя спечелила изложбата. Хинкс спечелил 5 лири и каса шампанско.

Хинкс се стремил да получи на първо място куче, което да не отстъпва на бойните качества на предците си. Ето какво разказва синът му, Джеймс Хинкс – младши. „Предците на кучетата на баща ми изглеждаха някак смешно. Те имаха къса и широка глава, тъпа муцуна, кръгли и право поставени очи, криви крака и дебело и неповратливо тяло – свидетелства за преобладаващата кръв на булдога. Окраските им бяха най-различни – черно-опалени, тигрови, рижави, шарени и др. Те били известни като бул-енд-териери, тъй като са резултат от кръстосването на булдог и териер. От териерите за кръстосване основно са използвани големия черно-рижав териер, а също и други териери, които можели да ловят плъхове или други дребни животни. Тези метиси изглеждали нелепо – нито булдог, нито териер, но ги развъждали с точно определена цел, която те постигнали. Метисите се сражавали на арената срещу кучета, язовци и даже срещу бикове. Кръстосването било идеално, тъй като силата на булдога се обединила с повратливостта и съобразителността на териера.

В средата на 50-те години станали значителни изменения. Баща ми, който отглеждаше кучета от стария тип, ги кръстосал с белия английски териер и далматинец. Чисто белите кучета, получени в резултат на тези експерименти, той нарекъл бултериери, за да се отличават от кучетата от стария тип. Тези кучета имали доста по-съвършен вид – крайниците се издължили, линиите на главата станали по-чисти, главата придобила по-силна и дълга муцуна, устните – сухи, вратът санал по-дълъг и по-сух. Те били по-подвижни и активни. Като цяло те си останали старите бойни кучета, но по-цивилизовани, без грубоватост във външния облик – те са активни, мускулести, мъжествени, винаги нащрек и истински джентълмени.”

Джеймс Хинкс старши не си е водил никакви записки (или поне не са запазени такива) за кръстосванията, които е провел за получаването на неговия бултериер. Затова достоверно не може да се каже колко породи са взели участие при формирането на бултериера. Внукът на Хинкс, Карлтън Хинкс, пише през 1955 г.: „След много опити и разочарования, дядо ми е провел близкородствени кръстосвания, за да закрепи белия цвят. В онези времена родословни кучета не са се произвеждали и е невъзможно да се каже от какви точно породи е бил формиран бултериера. Известно е обаче участието на староанглийския булдог, по-високоного и по-голямо куче от днешния булдог, белия английски териер и далматинеца. Тези породи са дали основните кръстоски, които на свой ред са се използвали по-нататък. Възможно е при образуването на породата да са взели участие испанския пойнтер, фоксхаундът, вероятно хрътка или късокосместо коли, за удължаване на главата и за изглаждане на прехода от челото към муцуната (стопът).”