Бернски (швейцарски) зененхунд – начало на чистопородното развъждане

До началото на 20 век и дума не можело да става за целенасочено развъждане на бернския зененхунд. Това не бива да ни учудва, тъй като тогава само богатите са можели да си позволят да се сдобият с куче само заради собствено удоволствие и са били готови да платят за вече обучено куче.

Селяните, занаятчиите и търговците много отдавна отглеждали кучета, но те били просто част от домашното стопанство като стражеви и пастирски кучета, а също така и като впрегатни – за превоз на товари. На никого обаче не му е хрумвало да плаща за тях. В същото време хората са знаели преимуществата на отделните кучета, особеностите в строежа на тялото им и при развъждането са подбирали родители с хубави наследствени признаци за успешното и лесното възпитание на кучетата. При това те даже и не са следили за психологически отклонения, на които днес се придава такова голямо значение.

Кучетата са ги подбирали по следните признаци – може ли да се използват като пастирски, надеждни ли са като пазачи и достатъчно силни ли са да теглят каручка с товари. Тогавашните нрави са били сурови, безполезните хрантутници не били нужни на никого. В течение на много години във всички кантони на Швейцария Хайм, Шертенлайб, Зибер и Щребел неуморно са изследвали годните за развъждане кучета, които отговаряли на представите им за новата порода, записвали са си ги, а после са организирали изложби. Хубавите селски кучета са живеели в разпръснато разположените селски дворове, основно в окръг Дюрбах, южно от Берн.

След изложбата в Люцерн през ноември 1907 г. било сложено началото на Швейцарския Дюрбах клуб. Професор Хайм от Цюрих, когото като известен кинолог и съдия все по-често канели на изложбите на този клуб, редовно публикувал в „Швейцарски централен вестник за любителите на лова и кучетата” (Цюрих) съдийските си отчети и обсъждал с членовете на новия клуб въпросите и проблемите на развъждането. Именно той предложил за кучето от Дюрбах името бернски зененхунд. Предложението било прието и клубът се преименувал на Клуб на бернския зененхунд.

На 24. 04. 1910 г. в Бургдорф се провела специална изложба на бернски зененхунди, на която били представени 107 кучета. Тогава собствениците били поканени на безплатна експертиза от професор Хайм. Само осем кучета не принадлежали към породата. Три четвърти, хубави представители на породата, били предложени за развъждане. Много бернски зененхунди обаче не съответствали на съвременните цели на развъждане. Имало кучета с жълта и кафява козина, а при болшинството от тях козината била завита. Навитата на кравай опашка тогава се считала за желателен признак, за разлика от сега. За щастие вкусовете скоро се променили и започнало да се предпочита висящата опашка.

Професор Хайм препоръчвал при развъждането да се избира златната среда и да се запази известна грубост в бернския зененхунд. Тогава той се предпазвал от преоценяване на рисунъка на окраската. Хубавото телосложение и характерния екстериор трябвало винаги да стоят на преден план. През 1910 г. е направено незначително преразглеждане на стандарта от 1907 г. Той останал в сила до 1951 г., а след това отново бил малко променен. През 1973 г. стандартът бил преработен, детайлизиран и доуточнен. Действащият днес стандарт е поправен през 1993 г.

Ако се сравнят ранните описания на признаците на породата с днешния стандарт, то може да се установи, че образът на бернския зененхунд от тогава до днес се е променил само в детайли, въпреки това важни:
- кучето е станало малко по-високо;
- първоначално широко разпространената завита козина била изключена;
- белият цвят бил огравичен в количествено отношение и така рисунъкът станал по-хармоничен – например белият пръстен на врата и бялото петно на тила се допускали в стандарта от 1951 г., а последното даже чак до 1973 г.
Като цяло първоналният стандарт бил променен незначително. В основни линии това е същият онзи бернски зененхунд, който преди стотина години виждал пред себе си и искал да съхрани професор Хайм.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: Берн, бернски, бернски зененхунд, впрегатно, впрегатно куче, зененхунд, излоба, изложба, козина, куче, куче за охрана, куче пазач, опашка, охрана, пазач, пастирско, пастирско куче, порода, развъждане, стандарт, страж, стражево, стражево куче, Швейцария, швейцарски, швейцарски зененхунд