Бенгалска котка – екстериор

Не можем безучастно да подминем бенгалската котка. Тя има не само красива козина, но и телосложението й е особено. Хармоничният й облик я прави още по-хубава.

Тялото на бенгалската котка е дълго, тежичко и доста мускулесто. Това е характерно особено при котараците, които забележимо се отличават от котките. Лапите са здрави, задните са малко по-дълги от предните, което им придава стремителна походка. Те също така са чудесни скачачи. Опашката им е доста дълга, дебела, постепенно се стаснява към края и върхът и е заоблен.

По отношение на тялото, главата на бенгалската котка не е прекалено голяма. Тя даже е по-малка отколкото при американската късокосместа котка и не е така широка. За сметка на това е по-дълга, но не е източена към върха на муцунката. В профил се забелязва лек наклон от темето към челото и от челото към носа, който е здрав и широк. Ушите са къси, широки в основата и заоблени. В профил ушите са насочени напред. Главата е поставена на достатъчно дълъг, дебел и силен врат.

Козината на бенгалската котка е къса, само при котенцата понякога е по-дълга. Тя е гъста, много мека и блестяща. Когато котката се излежава на слънце, занимание, което обожава, сякаш златни монети са разсипани по тялото й. Рисунъкът на козината е петнист или мраморен.

Козината на бенгалската котка с окраска петнисто таби отдалече прилича на дивата котка и това много се харесва на публиката. По козината са разхвърляни розетки, които могат да бъдат с различна форма и на известно разстояние една от друга. Тези розетки имат особено значение за бенгалската котка, тъй като при оценяване на изложби главно внимание се обръща на козината. Те могат да бъдат изтеглени в хоризонтал или разхвърляни в безпорядък. Всяка розетка е по-светло оцветена в центъра или ако е еднородно тъмна, е заобиколена от лека сянка. Петна покриват също така лапите и гръбнака на бенгалската котка. Опашката е украсена с кръгчета и къдрици, коремът е петнист. Муцунката е украсена със своеобразен „грим”. Контрастът между петната и фона трябва да бъде много изразителен.

Козината на мраморната бенгалска котка може да предизвика удивление, тъй като тя няма нищо общо с дивите предци на тази порода, по-скоро напомня на домашните й предци, цвят на петнисто таби. Отстрани е украсена от две големи стридени раковини, а рисунъкът на рамената й напомня крилата на пеперуда. Някои автори оприличават украсата от двете страни на безкрайна спирала. Коремът на мраморната бенгалска котка също е петнист, а муцунката е изрисувана.

Тези два рисунъка съществуват в цвят кафяво таби и в снежен вариант.

Кафявата окраска на бенгалската котка е най-разпространена, особено в петнист вариант. Под думата „кафяв” разбираме всевъзможните оттенъци, от най-хладните до най-топлите. Петната могат да бъдат от черни до шоколадови на цвят. Бледожълтият, почти бял тон е около мустаците, на брадичката, гърдите и вътрешната повърхност на лапите. Муцунката е „гримирана” и на челото има ясна буква „М”.

Снежната окраска („снежен леопард”) на бенгалската котка е живописна, но се среща рядко. Петната варират от рижаво до черно и рязко контрастират с много светлия, почти бял фон. За разлика от кафявите котки, при които очите са златисти, при снежните са сини – това е или наследство от сиамските котки или мутация.

Третата, най-късно призната окраска на бенгалската котка, напълно обяснена генетично, е гълъбовата. Първият екземпляр с такъв цвят е бил представен на една юнска изложба в Калифорния.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: американската, американската късокосместа, американската късокосместа котка, бенгалска, бенгалска котка, врат, глава, дива, дива котка, козина, котарак, котка, късокосместа, късокосместа котка, лапи, муцуна, нос, окраска, опашка, петна, розетка, таби, телосложение, тяло, украса, уши, чело