Бедлингтон териер - история на породата

Бедлингтон териерът е неповторимо същество. Той има високопарно име и малък ръст, предано и нежно сърце и страшни бойни качества, изящна и крехка външност и здраво спортно тяло, има вид на кротко агънце и е смел като лъв. Толкова много противоположности в толкова малко куче.

Първите сведения за породата бедлингтон териер са от края на 18-ти век. Различни автори са на мнение, че бедлингтон териерът произхожда от графство Нортумбърланд, или по-точно казано – граничната област между Англия и Шотландия, наречена страната Борд.

Бедлингтон териерът в началото е бил известен като ротбъри териер от Тенис Хил. Това название произлиза от района Ротбъри Форест. Името бедлингтон териер се е появило чак през 1825 г. и това е годината, в която тези кучета са открити като порода. За първи път на изложба бедлингтон териерът е участвал чак през 1870 г., а след 5 г., през 1875 г., Джеймс Скот е описал първия, макар и неофициален стандарт на породата.

Бедлингтон териерът е получил името си от малкия миньорски град Бедлингтън в северна Англия, където тези кучета широко са ги използвали в кучешки боеве, в състезания и за лов на плъхове в мините. Използвали са ги също така за лов на зайци, лисици, язовци и видри. Бедлингтон териерът често е бил собственост на пътуващите артисти и циганите. Невероятната схватливост и лекотата за обучение и дресировка са способствали тези кучета да участват в различни представления и трикове. Даже се появило и прозвището му „циганското куче”.

Времената се променяли, променял се и бедлингтон териерът. Той бил забелязан от английската аристокрация. В една легенда се казва, че веднъж английската кралица видяла и останала впечатлена от силата и ловкостта на тези кучета и пожелала да има такива в двора си. На бедлингтон териера му трябвало известно време, за да се превърне от спортно-охранно-бойно-ловно куче в стаен, моден пес за балове, и в същото време да запази в себе си страстта към лова, боя и готовността да служи.

За едно столетие усърдните англичани успели да смесят кръвта на бедлингтон териера с тази на различни породи гончета, хрътки, разнообразни териери и даже бойния бултериер, а получената „гърмяща смес” завоалирали с помощта на елегантна прическа. Не ви съветваме да изпитвате търпението на това спокойно животно, чиято нежна и изящна муцунка скрива внушителните остри и здрави зъби, способни без усилие да строшат всяка кост.

Бедлингтон териерът почти е невъзможно да навреди на човека. Той обича всички, особено децата и поради това е послушен, търпелив, съгласен е с всички условия, които му предлага човека и лесно се приспособява към теснотията и всякаква храна. Бедлингтон териерът не мирише лошо и въобще не линее. Освен това, той почти не се чува, дори когато играе не вдига шум и не нарушава реда у дома, почти не лае – в миналото даже е преследвал дивеча мълчешком. За тези кучета стопанинът им е центърът на вселената. По време на разходка бедлингтон териерът е много подвижен и енергичен. От най-малкия знак е готов да последва сстопанина си навсякъде. Лек, миниатюрен и плъстичен, бедлингтон териерът не създава неприятности по време на пътуване и с лекота понася пътя. Тези кучета практически не боледуват.

Образуването на породата е протичало постепенно и постепенно се е създавал стандартът й. В Англия и днес се срещат 4 типа бедлингтон териери. Първият е старият или класически. Кучетата са малки, късокраки, с прав гръб и дълбоко поставени триъгълни очи.

Вторият тип бедлингтон териери се нарича чист. Това са по-дългокраки кучета с благородна и тясна глава, много живи и бързи, но с прекалено лек скелет и недостатъчно обрасли крайници.

Третият тип бедлингтон териери се нарича голям. Това са големи кучета с по-груба глава.

Четвъртият тип бедлингтон териери се нарича „агънце”. Това са много красиви кучета, нито малки, нито големи, с хубаво обрасла глава, тяло и крайници. Обикновено очите им са големи и гръгли, а за жалост крайниците им не винаги са поставени правилно.

В резултат на организираното развъждане различията между четирите типа бедлингтон териери бързо се размива. И ако още в 50-те години на 20-ти век на изложбите различните типове са се набивали на очи, то вече това почти не се наблюдава.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: бедлингтон, бедлингтон териер, бедлингтън, бедлингтън териер, боеве, куче, куче за охрана, куче пазач, кучета, кучешки, кучешки боеве, лов, ловджийско куче, ловно куче, охрана, пазач, породи кучета, ротбъри, ротбъри териер, териер