Акита ину – история на породата

Акита ину носи името на едноимената провинция Акита, разположена в северната част на остров Хонсю, най-големият в Японския архипелаг. Това е много древна порода, за което свидетелстват данните от археологическите изследвания, при които са намерени скелети на древни шпицеобразни кучета, датирани от второто хилядолетие пр. н. е. Освен това са открити и запазени древни рисунки с изображения на кучета, напомнащи на съвременната акита.

Вероятно предците на акита ину са били т. нар. матаги ину. Това куче се е срещало в планината Одате от 8-ми век и се е използвало за лов на мечки и глигани. Историята на акита всъщност започва от времето на Едо (17 век), когато ловните забави са прекратени и се появила необходимостта от служебно стражево куче.

Така през 18 век акита ину от селските колиби се заселил в дворците на японските велможи. Тази промяна в класовата принадлежност станала благодарение на закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайоши, според който човек, който убие или даже удари акита, е подлежал на строго наказание. Очевидно това допринесло много за развитието на породата. Освен това акита се е считал за символ на щастие и процъфтяване на семейството. Това съответствало на религиозните порядки на тогавашното време.

По-късно, когато в епохата Мейхи (1868-1912) на мода били кучешките боеве, започнали да кръстосват акита отначало с шикоку ину, бойна порода, от която впоследствие произлязла тоза ину. Едновременно протичало дейно преливане на кръв от молосоидни кучета – санбернари, английски мастифи, немски догове, чийто внос от Европа станал все по-усилен. Така новият акита се е различавал от предците си с по-мощното телосложение и характерното наклонено поставяне на ушите.

За съжаление след това за всички японски кучета настъпили черни дни. Отначало бил въведен данък за притежаването на кучета, което само по себе си води до значително съкращаване на поголовията, и освен това се разразила епидемия от бяс. Известно е, че в условията на островна държава, това е равносилно на катастрофа. Самото съществуване на акита като порода се оказало под заплахата за изчезване и само спешните мерки на тогавашното японско правителство помогнали да се спаси породата. През 1931 г. бил издаден закон, съгласно който породата е под държавна закрила, а година по-късно е създадено общество за защита на японските кучета. В тези години японската икономика се развива бурно и същевременно се повишава националното самосъзнание и гордост. Лозунгът „Всичко японско е най-доброто”, става дума и за животните, се отразил благотворно на развитието на местните породи на Япония.

Поредната криза настъпила в годините на втората световна война. На хората въобще не им е било до кучета. През 1946 г. се оказало, че са оцелели само няколко чистокръвни представители на породата, което давало съвсем призрачни надежди за поредното възраждане на акита ину като порода.

В първите следвоенни години на японските острови са пренасочени много американски военни части. Разбира се, че големите, красиви и изащни акита са привлекли вниманието на американците и част от кучетата са внесени в САЩ. Така е станало прераждането на породата, което не е странно. Големите и ярки кучета, които природно са надарени с изложбена стойка, спокойствие и мълчание, са просто създадени, за да бъдат показвани.

Развитието на акита ину в САЩ протекло през втората половина на 50-те години. Малко по-късно, от САЩ, били внесени такива кучета в Германия и Италия. По този начин породата станала известна в целия киноложки свят. Въпреки, че акита ину привлякла вниманието на кучевъдите в много страни по света, с най-голяма известност тя се ползва в САЩ. Тук те са сред 30-те най-популярни породи и ежегодно се регистрират над 10 000 кученца. В Русия има само няколко представители на породата акита ину.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: акита, акита ину, бойна порода, куче, кучешки боеве, лов, матаги, матаги ину, молос, молосоидни кучета, порода, служебно, служебно куче, стражево, стражево куче, шикоку, шикоку ину, шпицеобразни