Акбаш - история на породата

В превод акбаш означава белоглав или бял водач. Това куче се развъжда в Турция над 1000 години. Белият цвят на козината е имал решаващо значение при развъждането му, тъй като той позволявал на пастирите да различат в стадото кучето от вълка. Съвременният акбаш е известен в цял свят, а в САЩ се използва като куче пазач и като служебно куче.

Акбашът е жива реликва от древната история на Турция. Тези големи, с царствена осанка, в бяла пищна или гладка одежда, великолепни кучета все още пасат овчите стада в Турция. Акбашът е турският вариант на френското пиринейско куче, унгарския кувас, италианската марема и други бели пастирски кучета. Всички те принадлежат към семейството на „белите овчарки”, но всяка си има своите особености.

Акбашът е дългокрак представител на това семейство. Мъжките имат височина в холката 76-79 см и тегло 54 кг. При женските показателите са съответно ръст 71-74 см и тегло около 41 кг. Някои автори са на мнение, че височината в холката варира от 71 до 86 см, а теглото от 40 до 65 кг. Очевидно е, че при това съотношение на теглото и ръста тези кучета са слаби и мускулести, с елегантна външност. Козината е два вида – къса и дълга, с добре развито подкосмие и е изцяло бяла. Кучетата с къса и прилягаща козина измамно изглеждат малко по-дребни.

Малко е известно за древните предци на акбаша и братовчедите му – белите овчарки. Има обаче явни исторически данни за родствените връзки на акбаша с унгарските, италианските и други бели пастирски кучета. Кинолозите спорят дали акбашът е праотец на европейските бели овчарки или древните римляни са донесли акбаша от Мала азия в Италия. Без съмнение, в течение на много векове, разновидности на белите овчарки са живеели в различни страни.

Според други автори предците на акбаша попаднали в земите на днешна Турция през средните векове заедно с източните пътешественици и местните овцевъди започнали да ги използват за нуждите си. Акбашът е надарен с отличен слух и необикновена сила. Сред предците на породата се откриват мастифи, но най-голямо влияние за стройния външен облик са оказали дългоногите хрътки.

Акбашът са го развъждали в течение на няколко столетия като куче пазач, чиято основна задача била да защитава овцете от хищниците. Внесените в САЩ смело охраняват добитъка. Началото на вноса им в Северна Америка е през 1978 г. Там те пасат овце, кози, лами, едър рогат добитък, коне и щрауси, като ги охраняват от койоти, вълци, пуми, мечки и чужди кучета. Акбашите са се отличили в работата си както на големите открити пасища, така и в малките ферми. Послушанието и темпераментът си са наследили от своите предци – хрътки и мастифи. Така наследствеността и генетичните взаимодействия довели до появата на внушително по размери силно куче, способно да се движи с необикновена бързина и ловкост. Тесните бедра и плавната пружинираща походка напомнят за ловните предци на акбаша.

От литературни източници от 17 век е известно, че в Османската империя е имало две породи селски стражеви кучета, охранявали стадата. Днес в Турция също има две отделни породи пастирски кучета – акбаш и кангал. Някои спорят дали това не са цветови или местни варианти на една и съща порода. Различията в поведението и темпераментът им обаче, говори за това, че те имат различна породна принадлежност. Кангалът се счита за „национално куче на Турция”, ползва се с държавна подкрепа във вид на държавните селекционни програми и ограничения в износа, а населението го смята за куче, застрашено от изчезване.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: акбаш, бели овчарки, бял, бяла овчарка, бяло пастирско куче, височина, женски, козина, куче, куче за охрана, куче пазач, кучета, мъжки, овчарско, овчарско куче, охрана, пазач, пастир, пастирско, пастирско куче, подкосмие, порода, породи кучета, служебно, служебно куче, стадо, страж, тегло, холка, цвят