Абисинска котка - екстериор и стандарт

Тялото на абисинската котка е със средни размери, масивно, гъвкаво и елегантно, с добре развита мускулатура. Главата е дълга и широка, с умерено клинообразна муцуна, с издадена напред брадичка и грациозна шия. Има средно дълъг нос и слабо изразен стоп. Ушите са широко и отвесно поставени, относително големи, широки в основата си. Имат петно от вътрешната страна, а на закръглените им върхове е желателно да има снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с леко бадемовидна форма. На цвят са кехлибареножълти или зелени (бледите тонове са нежелателни), а около тях има по-тъмен овал, контрастиращ на общата окраска (отсъствието на овал се смята за недостатък).

Крайниците на абисинската котка са дълги и тънки, с тесни овални лапи. Опашката е дълга, заострена накрая. Козината е с къс косъм, гъста, нежна, плътно прилепнала към кожата, с фина структура. Косъмът е тип тикинг (различно оцветен по дължината си, като в основата е по-светъл). Гръбната линия на всички разновидности абисински котки е оцветена в основния цвят, но е по-контрастно пигментирана, отколкото другите части на тялото.

Като недостатъци на абисинската котка се смятат сиво-син цвят, тип таби и сиамски тип окраска, закръглена глава, малки и заострени уши, кръгли очи, както и бели гърди (бели медальони).

Цветови варианти на абисинската котка:
АВY n - абисинска котка с дива окраска
АВY a - абисинска синя котка
АВY s - абисинска сребриста котка
АВY ds - абисинска сребристо-червена котка
АВY sp - абисинска сребристо-сърнева котка

При сребристите разновидности на абисинската котка оцветяването на косъма (тикинг) е с черна, синя, светлокафява или светлолилава зонарност. Тези разновидности са селекционирани чрез кръстоски с британската късокосместа котка.

Материалът е любезно предоставен от Фелиноложкото дружество - Пловдив