Норвежка горска котка – произход и развитие

Норвежката горска котка принадлежи към полудългокосместите породи и произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества – главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки. След публикуването на „Норвежки народни приказки“ през 1841 г. тези котки с дълга и пухкава опашка станали герои на народното творчество.

За необичайните приключения на норвежката горска котка и сега се разказват истории във всички начални училища в страната. За първи път червено-бяла норвежка горска котка била показана на изложба в Осло през 1938 г., но норвежките фелинолози повече се интересували и отделяли внимание на чуждоземните екзотични породи, отколкото на своята родна порода. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне. За да я спаси, президентът на норвежкия клуб на любителите на котки Карл Нордан установил строги правила за чистопородното й развъждане. През 1975 г. бил разработен стандарт на породата в норвежкия клуб на любителите на котки. През 1977 г. в Париж породата била призната официално и бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във всички европейски фелиноложки изложби. В САЩ и Канада, по мнението на някои учени, тези котки са попаднали много отдавна с корабите на пътешествениците викинги, които носели със себе си нормандски полуодомашнени котки – предците на норвежката горска котка.

Независимо от това, че норвежката горска котка е съхранила много от чертите на своите диви предшественици, тя живее нормално в домашна обстановка.

Материалът е любезно предоставен от Фелиноложкото дружество – Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>