Начало   За мен и блога   Фондация "Анималотерапия"   Галерия   Делфинотерапията в Мармарис   За контакти  

Бенгалска котка – история на породата

Публикувано в Породи котки на 31.01.09

За бенгалската котка може да се каже, че е също като дивата си посестрима, само с едно изключение – мястото й не е в клетка в зоопарка. Без да обръщаме внимание на това, че външността й е като на дивата котка, бенгалската котка е ласкава, като обикновена домашна котка. Това всъщност била целта на създаването на тази порода.

През 60-те години на 20-ти век Жана Мил, студентка по генетика, живееща в Аризона, била на мнение, че разумната селекционна работа с красивата дива котка и домашната котка може да доведе до създаването на порода, чиято външност да е като тази на дивата, а характерът й да е като на домашната котка. През 1963 г. тя кръстосала дивата бенгалска (или леопардова) котка Felis bengalensis, много разпространена в Азия, с великолепна козина и размери, близки до тези на домашната котка, с американска късокосместа котка, която е вариант на европейската късокосместа котка.

Работата потръгнала. Резултатът всъщност бил наполовина успешен. Той се помрачавал от това, че в първото поколение, а понякога и във второто, самците били безплодни. Това ограничавало възможността продължаването на рода по мъжка линия, в по-нататъшната работа можели да участват само женските. За разнообразяване на генетичния потенциал трябвало да се използват и котки от други породи, предимно египетска мау. Участвали също така бурманска котка и различни котки с окраска таби. Освен това хибридите от първото и голяма част от второто поколение били с доста див характер, което противоречало на една от целите на кръстосването.

Селекцията при бенгалската котка била доста строга. На изследователско равнище обаче това било сензация. Жана Мил и още няколко селекционери, основатели на отделни линии, били готови през 1984-85 г. да покажат свои котки на америкенски изложби. През 1990-91 г. новата порода била допусната до участия в шампионати. Следва да отбележим, че американците били толкова строги към бенгалската котка, че допускали на шампионатите представители от четвъртото поколение нататък. Тук вече твърдо се закрепили породните белези и се получил желаният благ и кротък характер.

Най-накрая породата бенгалска котка, която отначало се развивала доста бавно, били са нужни 22 години, за да стъпи на краката си, трайно се утвърдила в САЩ и в частност в Калифорния. Тук се заселила Жана Мил и създала развъдника „Милууд”. В него се наброявали 60 котки, а общият им брой бил 9000!

В Европа бенгалската котка е внесена през Франция. През 1989 г. Одил Каяр, президент на Котешкия клуб, и дъщеря й Мартина, секретар на клуба и съдия, внасят от развъдника на Жана Мил първата бенгалска котка в Европа, наречена Лейди Венджи. От тяхната страст се запалили още няколко селекционера. Постепенно двете дами станали собственички на развъдника „Малечко Палечко”.

Дивата окраска на бенгалската котка пленява сърцата. На породата й потръгнало във Франция. Любителите на котки проявяват към нея интерес, дори когато цената не е по джоба им. Бенгалските котки привличат вниманието на участниците в изложбите към себе си и даже самите селекционери стават център на изложбата. Това спомага за увеличаване на популярността на породата, тяхната дива красота просто няма конкуренция.

Ако тази статия ви допада, споделете я във Facebook или Twitter.

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , ,


Вижте и това:

One Response to “Бенгалска котка – история на породата”

  1. марияна | 16/07/14

    Яка котка е!Ще ми купят такава!

Искаш да споделиш нещо? Коментирай!


− 5 = 0